Къкрина е малко селце в централната част на Северна България, в близост до град Ловеч. Българите го свързват с трагичния исторически факт за залавянето на най-обичания национален герой Васил Левски, създал мрежа от революционни комитети за освобождението на България от османска власт. Той е обесен на 19 февруари 1873 година край София. Всяка година в дните около гибелта на Апостола на свободата България се връща в миналото и се покланя пред паметта на този, който пред бесилото произнесе: „Каквото съм правил, в полза народу е”. Земята пред Къкринското ханче, където е заловен, е свещено място на българската памет за векове напред.

Днес село Къкрина живее в ритъма на XXI век. Разположено е в югозападния край на Деветашкото плато /карстово плато с най-големите пещерни комплекси в България/, там, където завършва Дунавската равнина и започва предпланината на Балкана, разказва кметският наместник на Къкрина Иваничка Станчева.

Тръгвайки от областния град Ловеч, на 18 км на изток по стария път Ловеч-Севлиево, улисани в красивата природа, неусетно се озоваваме в китното село Къкрина – казва тя. – Прохлада, чист въздух, лековити билки, места за почивка предлага то на туристите. Районът е карстов, с пещери, гори, хълмове, тучни ливади, те са идеалното място за живот на много видове птици и диви животни. Всеки човек, обичащ природата, може да види по тези места яребица, пъдпъдък, фазан, гургулици, дива патица, дива свиня, сърна. В нашето землище живеят и рядко срещаните черни щъркели, които гнездят в местността Паскалевец.

© Снимка: архив на село Къкрина

Църквата на село Къкрина

Преданията говорят, че селото е основано преди 400 години. Тогава се е намирало на 3 километра в източна посока. Постоянните набези на османлиите, минаващи по пътя Ловеч-Севлиево, принудили жителите му да го напуснат. Разделили се на две – едните се заселили на мястото, на което днес е село Брестово, а другите спрели край един извор и така сложили началото на днешното село Къкрина. Името му идва от къкренето на жабите в локвите край извора, напомня любопитния факт Иваничка Станчева. Съдбата на жителите на Къкрина днес не се различава от тази на много български села по време на над двайсетгодишния преход към пазарно стопанство, започнал след 1990 г. Млади хора почти няма, от 270-те жители на селото почти всички са прехвърлили работоспособна възраст. Поминък на къкринчани са земеделието и животновъдството. Две фирми обработват земята на селото, друга е създала цех за сушене на билки. В селото има кравеферма и две овцеферми. За невероятната природа и чистия въздух на Къкрина се знае дори в Испания. 15 къщи в селото са собственост на испански граждани, които периодично се завръщат тук. Част от тях отдават ремонтираните къщи на онези, които желаят да развиват екологичен туризъм, а селото е начална отправна точка за пътешествие из района. То е едно от десетте села в Деветашкото плато, от които може да се стигне до прочутите Крушунски водопади.

© Снимка: wikipedia.org

Къкринско ханче

Къкрина е свързано трайно с националната история на България, връща ни отново към миналото отново Иваничка Станчева. Населението му активно е участвало в националноосвободителните борби против османските завоеватели. От селото са и някои от най-близките съратници на Васил Левски. Един от тях е Христо Цонев-Латинеца, който по време на освободителните борби по поръчка на Левски и на Ловешкия революционен комитет наема хана в селото за сбирките на местния революционен комитет.

© Снимка: архив на село Къкрина

Барелефът на Левски

Ханчето е дало и последен подслон на Апостола на свободата, преди да бъде заловен от турците рано призори на 27 декември 1872 година, казва Иваничка Станчева. – След залавянето му то е изоставено, обречено на забрава, а пожар го изпепелява до основи. Но родолюбиви българи поставят през 1901 г. паметна плоча на мястото, където е бил старият хан. През 1924 година гражданският комитет „Васил Левски” започва кампания за събиране на средства и материали за построяване на Къкринското ханче отново. Основите се поставят през 1926 година, а официалното му откриване е на 10 май 1931 година. В двора на музея, до самия плет, се намира и паметна плоча на мястото, обагрено с кръвта на Апостола на свободата. Там величествено се издига и вековен бряст, единствен свидетел на залавянето на Васил Левски. През 1997 г. буря поваля вековното дърво, но през 1998 г. то е укрепено и открито като постамент.

© Снимка: архив на село Къкрина

Паметната плоча на Васил Левски и вековният бряст, свидетел на залавянето му.

През няколко години се подменя плетът на ханчето, който, в опит да избяга от заптиетата, Апостолът се опитал да прескочи. В двора на Къкринското ханче има барелеф на Левски. А през 2011 година на стената на хана е поставен и барелеф на близкия приятел и доверен човек на Апостола Христо Иванов-Големия, напомня Иваничка Станчева. Впрочем, къкринчани се гордеят с факта, че седем човека от селото някога са били членове на Ловешкия революционен комитет, основан от Левски. Тази година се навършват 140 години от гибелта на Апостола. Къкрина, както всяка година, ще посрещне онези, за които преклонението пред делото на Левски е начин да осмислят още веднъж какво дължат на България като граждани и каква биха искали да я видят.