В центъра на София, в близост до площад „Батенберг”, се издига един от най-красивите храмове в столицата – „Св. Николай Чудотворец”. Наричат го Руската църква, защото е построен на парцел на Руското посолство в края на XIX и началото на XX век за нуждите на руските емигранти у нас. Няколко години след освещаването й през 1914-та година, в началото на 20-те, неин настоятел става един от видните архиереи на Руската православна църква архиепископ Серафим Соболев.
© Снимка: pravoslavieto.com
Владика Серафим, както го наричали енориаршите, бързо печели любовта и на българите, които със затаен дъх слушали проповедите му. Той се отнасял към хората с искрена любов и доброта, а чрез горещите му молитви хората разрешавали и най-тежките си проблеми, болните се изцелявали. Когато служел в храма, вярващите усещали Божието присъствие и благодат. Хората разказват как веднъж по време на литургия момиченце възкликнало „Владико, вие ухате на рай!” Неговите грижи се простирали и над Българската православна църква, която по това време била в изолация от православния свят. /През 1872 г. Българската екзархия се обявила за независима от Цариградската патриаршия и тя й наложила схизма/. С активната си дейност Владика Серафим допринесъл за снемането на схизмата през 1945 година. Самият той живеел в лишения, но всячески помагал на бедните и, въпреки гоненията срещу църквата, станал основател на манастира „Покров на Пресвета Богородица” в Княжево. Когато напуснал този свят на 26 февруари 1950 година, храмът не могъл да побере множеството, дошло да се сбогува с него. На всички вярващи, преди да издъхне, той обещал да помага с думите: „А вие ми пишете писма.” Така и до ден днешен всички, пристъпили с вяра към застъпничеството на Владика Серафим, отправят молитвите си към него писмено. Ще ги видите в криптата на храма, седнали на масите, поставени за тяхно улеснение, да пишат своите горещи послания към него. Наистина има дълбока народна почит към него – казва доцент Вихра Баева от Института по етнология и фолклористика към БАН, изследовател на религиозните практики в храма:
Все още не е официално канонизиран от Руската православна църква, но независимо от липсата на официално признание, неговата личност и неговият гроб са привлекателен център за много хора, българи и руснаци. Пред мощите му идват да се поклонят както столичани, така и хора от по-далечни места. Може би това, което най-силно ги привлича, е вярата и надеждата в неговите чудотворни способности. Много често, в периоди на криза, каквото е и днешното време, хората, след като не могат да намерят рационални решения за проблемите си, се обръщат към вярата, към чудесното, свръхестественото и търсят други начини за справяне с действителността.
По думите на доц. Баева, през времето, в което се изгражда почитта към отец Серафим, постепенно се създават ритуални действия, които се извършват в криптата, на мястото, където е погребан. Има традиционни практики като паленето на свещи, молитвата, поклонението пред мощите. Тъй като той не е канонизиран, няма негова икона, но за сметка на това има негов живописен портрет. Изобразен е и на стенописите в преддверието на криптата като покровител на София и хората, които идват, се прекланят пред тези образи. За молитвените писма, в които те се обръщат към него, има специална урна, поставена до неговия саркофаг. В тях хората изказват своите съкровени желания, болки и проблеми, и разчитат на неговата помощ. Най-много са хората, които се обръщат към него с надеждата за изцеление:
Действително има много свидетелства от хора, които са получили такава помощ – продължава доц. Баева. – Вече излязоха и някои книги, които съдържат такива свидетелства. В интернет също могат да се открият и, разбира се, между самите хора те се предават от уста на уста. Отец Серафим е известен и с това, че помага на студенти и ученици по време на тежки изпити. Това е свързано с един епизод от неговата собствена биография, когато е трябвало да кандидатства в духовната академия. Той не е имал достатъчно време да се подготви, тъй като твърде късно е научил кога са изпитите. Така, единствено с гореща вяра, се обърнал към Бога и го помолил да му се паднат точно тези въпроси, които успял да научи. Това се е случило в действителност като едно чудо, което на практика подкрепило неговата жажда за знания и образование. Затова има дългогодишна традиция студентите от Духовната академия, от Софийския университет да се отбиват там преди изпити и да пишат писма, и така да разчитат на неговата помощ.
Сред свидетелствата за чудодейно изцеление е и един регистриран съвсем наскоро случай:
Семейството живее в село Бухово – разказва доц. Вихра Баева. – Майката сподели, че детето й било много приказливо и на две години дори можело да рецитира стихотворения. По думите й всичко е документирано с видеозаписи на рождените му дни, където се вижда как детето говори. След като преживява голяма уплаха, то обаче получава много тежко заекване и почти не може да се изразява. Така детето се изолирало от връстниците си, от околния свят, не можело да ходи на детска градина. Както обикновено става в подобни ситуации, майката изпробва различни начини, ходи при баячки, врачки, но нищо не помагало. След това случайно попада на книжка за отец Серафим и разбира за Руската църква. Завежда детето там и разказва, че още като влезнало вътре, то изглеждало много спокойно и естествено, не се притеснило от непознатата обстановка. Майката се помолила горещо, със сълзи на очи, с надеждата детето да получи изцеление. Още щом излезли от църквата, то започнало да бърбори и да задава въпроси, превърнало се в детето, което било. Тя била безкрайно щастлива, но след една седмица отново се появил същият проблем с това мъчително заекване. Майката не се разтревожила и отново го завела в храма. Детето започнало да говори отново, но след един месец ситуацията се повторила. Тя пак завела детето и след третото ходене нещата окончателно се подобрили. Жената си обяснява трикратното ходене с това, че не е трябвало да ходи по врачки и затова помощта се е забавила. От този момент тя разбрала къде да търси истинска подкрепа и при всяка нужда се обръща към отец Серафим.
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..