Знаменити българи: Алеко Константинов – 150 г. от рождението му

Преди век и половина в крайдунавския град Свищов се ражда Алеко Константинов, на когото е съдено да остави вечни творби в българската литература. Под неговото остро перо се появяват едни от най-силните фейлетони, осмиващи обществените и политически нрави в България след Освобождението от петвековното османско владичество през 1878 година. Алеко Константинов завещава на поколенията колоритния образ на бай Ганьо от едноименната книга като въплъщение на тези нрави. Творец и гражданин, писателят с ирония и сарказъм изобличава пошлото в родната действителност. Но оставя и великолепни описания на красотите на българската земя. Алеко е и човекът, благодарение на когото на 27 август 1895 г. на витошкия Черни връх се изкачват 300 души ентусиасти. Така се слага началото на организираното туристическо движение в България. За живота и трагичния край на Алеко Константинов – Щастливеца, както той сам нарича себе си, разказва директорката на къщата-музей на писателя в Свищов Ивелина Иванова. В родния му дом до брега на Дунав сега в стъкленица се пази неговото сърце.

Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 година (13 януари по нов стил), в семейството на Иваница Хаджиконстантинов и Тинка Хаджииванова. Родът му се числял към най-заможните в Свищов, по онова време важен търговски и занаятчийски център. Дядото на Алеко – Димитър Иванов – е известен търговец и е сред учредителите на читалището в града.

Бащата на Щастливеца – Иваница, е роден през 1818 година – казва Ивелина Иванова. – От малък заминава за Галац, Румъния, при роднини-търговци и получава завидно образование. Научава турски, румънски и гръцки език, а по-късно и италиански език. След завършване на образованието си до 1861 година работи в търговската кантора на Евлоги Георгиев, заможен български търговец и родолюбец, в Румъния. Търговската дейност на бащата на Алеко му носи и финансов успех. В края на 1861 година той окончателно се завръща в Свищов. Една година по-късно се жени за 16-годишната тогава Тинка Хаджииванова, раждат им се 4 деца, от които Алеко е първото. През 1863 г., две години по-късно, се ражда Елена, след това Веселина, а най-малката Любка е родена през 1876 г.

Алеко завършва първите два класа в прочутото Свети Николско училище на Христаки Павлович в Свищов. След това продължава образованието си в Априловската гимназия в Габрово. Ивелина Иванова разказва:

Алеко се връща в Свищов, където посреща Освобождението на България, след това заминава за Русия. Завършва гимназиалното си образование в град Николаев, а висше образование по право – в Одеса. След завръщането си от Русия той е назначен в Софийския окръжен съд. Тази година – 1885 – е наситена с важни събития. Извършва се Съединението на Княжество България с Източна Румелия, която дотогава все още е автономна област на Османската империя. Сърбия започва война срещу България под претекст, че равновесието на Балканите е нарушено. Във фейлетона „А мен защо закачаш, бе Тодоре” Алеко описва своето участие в Сръбско-българската война като опълченец. Той бързо напредва и в службата – 6 месеца след назначението си на 4 януари 1886 година вече е прокурор при Софийския окръжен съд. Година по-късно става помощник-прокурор в Софийския апелативен съд. Но за кратък период от време след това – от 1885 до 1890 година – Алеко остава съвсем сам. Първо умира най-малката му сестра Любка, през 1886 г. умира и майка му Тинка. След смъртта на жена си и дъщеря си неговият баща Иваница купува в столицата две съседни къщи, където се настанява с другите си две дъщери и Алеко. Но през 1887 г. умира бащата на Алеко Константинов, а след него и сестрата на писателя Елена. Алеко остава сам с Веселина, изпраща я във френски католически пансион, където се надява, че тя ще преодолее болката от поредната смърт в семейството им. През 1890 година Веселина гостува на голямата си леля в Свищов, там се среща със своя бъдещ съпруг, виден адвокат от града. Веселина бърза да се задоми, а на сватбата Алеко й подарява наследствените права върху къщата им в Свищов. Но и Веселина не живее дълго. След раждането на детенцето й и неговата смърт веднага след това, през 1890 година умира и тя. Алеко продава голямата къща в София на предишния й собственик и остава да живее в по-малката до 1891 г. След това той няма собствен дом, живее при роднини и приятели, но родната си къща в Свищов той не продава, а я завещава още приживе за училище.

Нещастията не идват сами – Алеко Константинов е уволнен от Софийския апелативен съд. Причината е отказът му да заведе дело срещу в. «Народни права», който в уводна статия осъжда действията на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. Тогава Алеко се залавя за адвокатството, занимава се и с литературни преводи. В началото на 1890 година е назначен отново – този път като член на Софийския апелативен съд. Но идва нов министър на правосъдието, Алеко пак е без работа и се връща към адвокатството. Но отказва да защитава когото и да било, щом не е убеден в справедливостта на неговата кауза. С финансова помощ от приятели през 1893 г. заминава за Световното изложение в Чикаго. Отива до Ниагарския водопад, отбива се във Вашингтон, Ню Йорк и Бостън, посещава много музеи, паркове и библиотеки. На връщане се отбива за кратко до Лондон. Алеко е толкова възхитен от това пътешествие, че му хрумва грандиозната идея да обиколи целия свят.

След завръщането си създава пътеписа «До Чикаго и назад», който излиза като самостоятелна книга през 1894 г. В нея той прави великолепен паралел между живота в Новия свят в края на XIX век и нравите на Балканите. През 1895 година излиза и първото издание на безсмъртната му книга «Бай Ганьо». В образа на бай Ганьо Алеко Константинов осмива безпардонността, ниската духовност, лицемерието на онази прослойка на обществото, която алчно се стреми към забогатяване и власт. С мрачен хумор в разказа «Бай Ганьо прави избори» Алеко разкрива политическите нрави в битката за власт по онова време.

Алеко се е занимавал и с политика – продължава Ивелина Иванова. – През септември 1894 година се провеждат избори за народни представители. Той се кандидатира в родния си град, но не е избран. През 1896 година е основана Демократическата партия, в чиито редове се включва и Алеко Константинов. Но със смелата критика към управниците той си навлича гнева им. Разтревожен за съдбата му, литературният критик д-р Кръстев решава да му даде значителна сума като аванс от списание «Мисъл», за да заминат заедно с поета Кирил Христов в Италия и да напише пътни бележки за страната. Въпреки страстта си към пътешествия Алеко Константинов отказва, защото тогава е трябвало да присъства на дело в град Пловдив. Това се случва през май 1897 година. Тогава той се среща с Михаил Такев, също член на Демократическата партия и адвокат в Пловдив. Алеко предлага на Такев да му помогне по делото като втори защитник пред съда. Такев се съгласява и от своя страна моли Алеко да посетят заедно град Пещера на празника на светите братя Кирил и Методий. На следващия ден, 10 май, процесът приключва и тогава Алеко и Такев заминават за Пещера.

На връщане към София при стрелба от засада Алеко е убит по погрешка, тъй като куршумът е бил предназначен за Михаил Такев. Погребан е на 14 май в Софийските централни гробища.

Споделете

Знаменити българи: Алеко Константинов – 150 г. от рождението му

Още от категорията

Книгата "Десет велики българолюбци" като оазис за вдъхновение

Преди 20 години археологът Георги Китов открива гроба на цар Севт III

Българите се преклониха пред паметта на свети Мина

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Българско Национално Радио