Магически действия и ритуали на границата между старата и новата година

„Стани нине, господине”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Богородице, Дево, радуйся”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Буй, буй, Коледо”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Съхранили сме памет за цял низ от старинни празници, с които предшествениците ни привличали закрилата на добрите сили. Някои от тях отбелязваме и днес, съчетавайки минало и съвременност. И с ясното съзнание, че старателно трябва да повтаряме детайлите. Дори онези, чийто смисъл не познаваме добре.

Традиционните зимни празници на патриархалната общност някога обхващали сравнително дълъг период. Повод за празнуване имало всяка седмица, че и по-често – като се започне от последните дни на ноември, та чак до началото на Великденските пости. На „фолклорен език” това означава време за магически действия, които освещавали буквално всички човешки дейности – от риболова до пчеларството, от занятията, осигуряващи плодородието на растения и животни, до тайнството на човешкото рождение. Във времето, свободно от активен земеделски труд, хората концентрирали усилията си в друг вид добротворчество, осланяйки се на силата на ритуала и традицията, спазвана от поколения. Всичко в този период е свързано с т.нар. „магия на първия ден”, призвана да събере толкова благопожелания и положителна енергия, че да стигне за цялата година. И да осигури успешно протичане на житейския и стопански цикъл.

Игнажден, Коледа, Васильовден са три различни обичая. Но в известен смисъл са и три различни имена на началото, на първия ден, който от незапомнени времена хората обгръщат със специално внимание. Игнажден (на 20 декември) е близо до зимното слънцестоене. Тогава се ражда новото слънце, според най-древния култ по нашите земи. Бъдни вечер (наричана Малка Коледа) и Коледа събират в себе си езическите вярвания за раждането на Бога, а по-късно – и на детето-бог в християнството (Млада бога). В първия ден на януари се ражда Новата година. Тогава е и българският Васильовден – отново сплав от християнство и предхристиянска ритуалност. Периодът, в който попадат тези дати, са т.нар. „мръсни” или „погани” дни – от Коледа (на някои места от Игнажден) до Богоявление (6 януари). Време на хаос и несигурност, време, в което се активизират злите сили, вилнеят свръхестествени същества, които могат да напакостят на човека и природата. Може да им се противостои само със силата на техните антиподи от ангелския свят. Както и с молитва и жертвоприношение.

И на трите празника се слага трапеза, която старейшината на общността прекадява с тамян. Така, според народните представи, храните и предметите около нея придобиват особена магическа сила, а техните символични значения се умножават. Това обяснява вниманието, с което се спазват и най-малките подробности от традицията. Както и ролята на осветените храни и предмети в различни ритуали след това. На игнажденската трапеза непременно присъстват сурово жито, орехи, пали се и свещ. На Бъдни вечер същото жито се слага отново сред ритуалните храни. Приписва му се чудодейна сила. В утрото на Коледа част от него добавят към храната на домашните животни. Остатъка прибират грижливо, за да го използват за лечителски практики през цялата година, заедно с пепелта от тамяна, орехите и недогорялата свещ. Освещават се и ръкавица, напълнена с житни зърна, кесия с пари. Най-често – съд с ябълки, жито, орехи и сърп, със завързан червен конец, босилек и чесън. Тези представители на очакваната реколта трябва да приемат върху себе си благословията, която се спуска над Земята в магическите нощи на Коледа и Васильовден. И когато стопаните ги отнесат на полето и в градината, символично да я предадат на подобните си.

Символ на живота и земното благополучие, хлябът е на особена почит във всички ритуали. След като омесят тестото на Игнажден и Бъдни вечер, без да мият ръцете си, жените излизат на двора и докосват плодоносните растения. В някои райони на страната ни „рисуват” кръст на определено място. Пластичната украса върху питката на Малка Коледа се отделя. Символичното изображение на кошарата и овцете се дава на селския овчар, ако в семейството никой не се занимава с това. И останалите фигури се разпределят според занятието на всеки. Част от тестото се добавя към храната на животните, които отглежда семейството. В утрото на Коледа се дава по малко на всяко от тях – за да ги предпази от болести и с пожелание да се множат. Към храната на добитъка добавяли и малко от пепелта, останала от изгарянето на бъдника – дървото, което гори в огнището на Бъдни вечер. А част от недогорелия бъдник се отнася на нивата. Подходящите късове, останали от него, служели за изработване на детайли от ралото – счита се, че така то ще е по-здраво и ще привлече плодородието. Медът, прекаден на празничната трапеза, а също – въглените и пепелта, останали в огнището, народната медицина използва за лечение и различни ритуали за оздравяване на тялото и душата.

И до днес в някои села у нас на Коледа захранват кокошките с прекаденото жито. От сламата, внесена в дома на Игнажден, правят снопчета или венчета, които връзват за плодните дървета – за да родят много плод. От сламата слагат и в полозите на кокошките.

Докосването до „желязното дърво”, както наричат дряна, също е част от ритуалите по това време на годината. Издръжливо при всякакви атмосферни условия, това дърво цъфти първо и последно дава плод. Счита се, че контактът с неговата здрава и жилава дървесина дарява здраве и сила. В много села у нас на Игнажден най-възрастната жена в семейството ставала рано. С приготвена от вечерта дряновица хубаво натупвала гърбовете на всички, докато още спели. Особено на децата. Това красноречиво пожелание за здраве и дълголетие прилагат и сурвакарите в нощта на Нова година. А богато украсените им сурвакници задължително се правят от дрян. С пъпки от дрян се гадае срещу Коледа, с тях се наричат и късметите за Васильовден.

Вербалната магия е най-широко прилагана тези дни, особено в коледарските благословии. Те звучат в почти всеки български дом, независимо, че дори и по селата традицията е силно променена. Защото историческите условия, родили коледно-новогодишната ритуалност, отдавна са минало. Но не и естественият човешки стремеж към добруване, лично щастие и сигурност – първопричината, която и днес дава живот на традициите.

Споделете

Магически действия и ритуали на границата между старата и новата година

Още от категорията

Фестивал на лавандулата ни потапя в пасторалната красота на село Средно градище

Спасовден е сред любимите празници на българите

Националното откриване на жътвения сезон е в село Златитрап

Българско Национално Радио