Връх Вихрен – мраморният първенец на Пирин - 100 НАЦИОНАЛНИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТА

Покоряването на връх Вихрен е едно от най-вълнуващите преживявания, които можете да си подарите. Двата маршрута, по които обикновено се движат туристите, са сравнително удобни за преодоляване. Все пак усилието не е малко, особено за по-неопитните. Но гледката от височина 2914 метра е наистина неповторима. Казват, че при добро време оттам се вижда чак до крайбрежието на Бяло море. Има смелчаци, които понякога остават да пренощуват на самия връх, за да наблюдават в определени периоди фееричния танц на падащи звезди, лунни затъмнения и други редки астрологични явления. Правят го, разбира се, само през лятото. Един от най-красивите планински върхове (а според някои най-красивият у нас), Вихрен, е най-високата точка в Пирин планина. Той е и втори по височина в страната – след връх Мусала в Рила (2925 м) и четвърти – на Балканите.

Опитните планинари се изкачват до Вихрен през всички сезони, но обикновените туристи е най-добре да изберат времето между юли и септември, когато атмосферните условия са най-подходящи и относително стабилни, а продължителността на деня е 12-15 часа. Върхът е изцяло от бял мрамор, а склоновете му са много стръмни. Старото му име е Елтепе, означава „връх на бурите”. То издава друга особеност на мястото – около него често вилнеят бури. И зиме, и лете, на върха сякаш си дават среща всички ветрове. Старинна легенда разказва, че някога там е бил мраморният трон на гръмовержеца Перун – върховния бог на славяните. Оттам и планината получила своето име Пирин.

Най-близкият град е Банско – известен ски курорт, който предлага много възможности за спорт, туризъм, спа процедури или просто почивка. В планината има няколко лифта, но нито една от линиите не преминава в близост до Вихрен. Така че, ако решите да отидете до върха, трябва да предвидите достатъчно време, за да достигнете до хижа „Бъндерица” или хижа „Вихрен”. В тях има възможност за преспиване, предлагат се храна и напитки. От тези места започват и двата маршрута до върха. Най-добре е рано сутринта да потеглите натам. Сравнително по-лесен и по-бърз е пътят през хижа „Вихрен” – разстоянието от Банско е около 18 км. А от хижата до едноименния връх може да се изкачите за около три часа и половина. И да се върнете по същите пътеки.

С около час, час и половина по-дълго е изкачването от „Бъндерица”. Хижата е разположена вдясно от асфалтирания планински път, по който се тръгва от Банско и е с няколко километра по-близо от хижа „Вихрен”. Отново вдясно, през вековната борова гора е маркираната пътека към връх Вихрен. Редуват се стръмни поляни, сипеи, тесни пътеки. Със смяната на надморската височина се сменя и растителността. Ако минавате оттам през лятото ще видите красиви високопланински цветя, може да срещнете диви кози. Малкият и Големият Казан са двата циркуса, през които преминава пътеката. Местните хора са ги нарекли така заради формата им, а и заради плътната пара, която често се издига над тях – точно като от огромен съд, в който нещо ври. Малкият Казан е на около 2200 метра надморска височина, обраснал е с трева и много от туристите правят кратка почивка там. Големият е на 2400 метра, а дъното му е покрито с камъни – отломки от Вихрен и от Кутело – другия пирински връх, разположен в същата част на планината. Човек има чувството, че наблюдава лунен пейзаж, особено ако времето е мъгливо. В Големия Казан планинарите са построили малък заслон. Местността е карстова и затова тук вода не се задържа, няма реки и поточета, каквито ще срещнете на връщане, ако изберете посоката към хижа „Вихрен”.

От Големия Казан започва най-трудната част от изкачването – Стената или Голготата към Вихрен. В основата на Стената е и Малкият снежник – пространство с големина 90 на 40 метра, където има сняг през цялата година. На места дори няма истинска пътека, с боя са отбелязани само най-удобните места за преминаване. Мраморът понякога е доста хлъзгав, затова е задължително тук да се спазва маркировката. Гледан от различни ракурси, Вихрен прилича на пресечена пирамида или на остър купол. На върха има достатъчно място човек да си отдъхне. И преди всичко – да се отдаде на възторга от това, което може да се види. Открива се красива панорама към съседните планини и близките градчета.

Байкушевата мура

По обратния път към хижа „Вихрен” може да видите еделвайси – рядко високопланинско цвете, защитèн вид у нас. Както стана дума, пътеката минава покрай много реки и поточета с бистра пиринска вода. Разходката може да завърши в хижа „Вихрен” – на чаша планински чай. Или в Банско – на чаша хубаво българско вино. Ако човек тръгне към Вихрен достатъчно рано, на връщане може да отдели време и за Байкушевата мура, най-старото иглолистно дърво у нас и едно от най-старите в света. То е над 1300-годишно. Намира се вляво от пътя към Банско, между двете хижи, на 1930 метра надморска височина. Байкушевата мура е висока 26 метра, а обиколката й е почти осем метра.

Споделете

Връх Вихрен – мраморният първенец на Пирин

Още от категорията

Етрополската обител – един век книжовност

Калиакра – един природен и архитектурен оазис

Магнетичното очарование на Седемте рилски езера

Българско Национално Радио