„Тази музика просто се вля в мен” – Марио Станчев за своите джаз приключения през годините

Интервю с Марио Станчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Приятелство” – изп. Марио Станчев секстет

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Дилмано, дилберо” – изп. Марио Станчев секстет

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Origines („Корени”) – изп. Марио Станчев секстет с Мишел Перез

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Like Monk – изп. Марио Станчев секстет с Мишел Перез

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Intro Les glauneurs – изп. Марио Станчев секстет с Жан-Франсоа Баез, акордеон и Лионел Мартин, саксофони

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пианист, композитор, педагог, нашият сънародник Марио Станчев вече десетилетия е част от френската музикална култура. Живее в Лион, основател е на джаз департамента към Консерваторията в града. Има няколко медала за заслуги в областта на културното развитие на Лион, почетен гражданин е на град Сант-Еспри на остров Мартиника. Концертира, ръководи майсторски класове в Европа и САЩ. Години наред се изявяваше с френската си формация „Марио Станчев секстет”. „Приятелство” и „Кукери” са албумите с оригинални композиции, които Марио Станчев записа през годините със своя френски секстет. Интересни са и проектите му с китариста Мишел Перез, с когото свирят в дуо. Както и една от формациите, наречена „Марио Станчев трио”, в която са още Жан-Франсоа Баез (акордеон) и Лионел Мартин (саксофони).

Когато се връща към спомените за своя „български период”, Марио Станчев обикновено започва с благодарност към Анна Илиевска – дългогодишен преподавател по пиано.

С годините осъзнах, че огромно влияние върху мен е оказала моята учителка по пиано в Музикалното училище в София, която повярва в мен – разказва Марио. – Между 16 и 18-годишната ми възраст тя ми посвети много време и енергия. Когато човек е млад, не може да оцени всичко както трябва. Но през призмата на годините и натрупания опит виждам, че тя ми преподаде много важни неща за пианото и музиката изобщо. От периода в България особено важно за мен е, че „открих” джаза. Тогава нямаше почти никаква информация. Чрез приятели и роднини от чужбина пристигаха плочи, които „обикаляха” между музикантите. Моето първо докосване до тази музика стана чрез пиесата на Телониъс Монк „Off Minor”. Не познавах джаза, но той просто се вля в мен. Започнах да изучавам негови композиции. Всъщност и днес работя върху произведения на Монк. Естествено, винаги съм композирал своя музика, изпълнявам пиеси и на други автори. Някога в България слушахме и предаването на радио Свободна Европа. Така чух един диск на Майлс Дейвис само дни след като беше излязъл. Когато отидох във Франция, установих, че въпреки пречките, бях доста добре информиран.

По време на концерт в Първо студио на БНР.

Помня и първите смели стъпки на джаза в България, – разказва Марио Станчев. – Бях малко момче, когато ходех да слушам големите наши музиканти Милчо Левиев (пиано) и Симеон Щерев (флейта). Те репетираха в Студио „Музика”, на втория етаж на зала „България”. Баща ми беше уредил да влизам и да ги слушам. Като си помисля, това беше едно от най-важните влияния в моя младежки период. Само в Студио „Музика” можеше да се слушат качествени записи на качествени произведения, при това – на качествена техника. Лекциите бяха предимно за класическа музика, но имаше и за джаз изпълнители. И досега повтарям на учениците си, че въпреки напредването на технологиите, тази музика се предава „чрез ухото”. Младият музикант трябва „да влезе” сам в нея, да се пропие от желание да напредне. И да си задава въпроси. Непременно трябва сам да си задава въпроси! Мисля, че всичко в живота се получава точно така. Като казвам „тази музика”, искам да подчертая, че не обичам да разделям музиката на класическа, джаз, фолклорна. Музиката е едно цяло.

Сред известните имена, сценични партньори на Марио, са Анди Шепард, Майк Ричмънд, Мишел Хендрикс, Константин Носов, Теодосий Спасов и още, и още... Както обича да казва пианистът, тези имена тежат повече от всякакви дипломи.

С Камелия Тодорова и Йълдъз Ибрахимова на тазгодишния джаз фестивал в Банско.

От 30 години съм във Франция – продължава Марио Станчев. – Пристигнах с една риза на гърба, както се казва. Веднага бях поканен да свиря на Джаз фестивала в град Нанси. Там успях да вляза в контакт с големи музиканти. Джазът е интернационален език и нямах никакви проблеми. Първите ми успехи в Лион – градът, в който и до днес живея, бяха свързани със соловите ми изяви. Имаше преди години голям международен конкурс за импровизация, на името на Пиер Кошро. Явих се уж на шега и спечелих първа награда. Тогава в Лион още нямаше джаз департамент, акомпанираше ми една доста „крива” ритмична секция. Доста бързо се утвърдих и като преподавател - издържах държавен конкурс, еквивалент на професорска титла в България. Паралелно свирех на големи фестивали в цяла Европа. Тези срещи са голямо удоволствие за мен. Преди години свирих и на „Ню порт джаз фест”. Там записах пиеси с големи американски музиканти. Свирил съм с Рон Картър, Джон Скофийлд, Стив Суалоу, с френския барабанист Даниел Юмер, с италианеца Рикардо дел Фра – един от най-добрите контрабасисти, ръководител на джаз отдела на Парижката консерватория.

Нека добавим накрая, че през последните години, известният пианист свири у нас със своето българско трио заедно с Веселин Веселинов-Еко (контрабас) и Димитър Семов (ударни).

Споделете

„Тази музика просто се вля в мен” – Марио Станчев за своите джаз приключения през годините

БНР подкасти:

Още от категорията

"Песен за нея"

"По-близо" е най-новата песен на Ирина Флорин

"Последното решение" – Любо Киров за изборите в любовта

Женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва своята 30-годишнина

Българско Национално Радио