Град, по-древен и от Рим – това е Пловдив. Изминали са осем хиляди години от раждането на едно от най-старите селища в Европа, разположено в Южна България. И както днешните римляни, така и пловдивчани, с обич наричат своя град „вечен”. Затова и първото място, към което повеждат гостите си, е архитектурно-историческият резерват „Старинен Пловдив”. Тук човек може да се докосне до следите, оставени от няколко различни епохи от древността до наши дни. В останките от стари крепостни стени се проследяват пластовете история, наслагвани от траки и римляни. Българското Възраждане пък е оставило своя отпечатък във всяка една от местните къщи. Включена в списъка на Стоте национални туристически обекта, старата част на Пловдив рядко остава без посетители. Духът на миналото съжителства в естествена хармония с пулса на съвременността. Екскурзоводът Румяна Стоева-Титерякова ни въвежда в атмосферата на Стария Пловдив с разказ за двата антични театъра:
© Снимка: wikipedia.org
Единият от античните театри в Стария Пловдив някога е побирал една десета от населението на града. И до ден днешен това е действащ театър със страхотна акустика и невероятни представления. Тук се изнасят както моноспектакли, така и грандиозни оперни представления, най-вече на Джузепе Верди, тъй като по традиция Пловдив е домакин на културните празници, наречени „Вердиеви вечери”. Скоро приключи реконструкцията на друга археологическа забележителност – Римския стадион. Той е един от дванадесетте, запазени в света. Гостите на Пловдив могат да видят макет, по който да се ориентират как е изглеждало това творение на някогашните строители преди почти две хиляди години. Побирал е почти половината от жителите на града по онова време и продължава да е изключителна атракция за туристите. В скоро време Античният театър и Римският стадион ще бъдат достъпни за туристи. Вече ще може да се влезе вътре в тях. Ще може да се види не само сцената или арената. Любителите на историята ще могат да се докоснат до неща от „кухнята” на археолозите. Пловдив е град, който крие много изненади. В момента се разработва и вторият античен театър, който е доста по-малък – за 350 човека. Той обаче не е строен за театър, каквато е неговата вторична функция, а за заседанията на някогашен градски съвет.
© Снимка: imagesfrombulgaria.com
Дори и да не посетят непременно археологическите забележителности, гостите на „Старинен Пловдив” няма как да не обърнат специално внимание на възрожденските къщи. Някои от тях са превърнати в музеи, други са приемни на някои от официалните институции. Останали са и такива, в които продължават да живеят потомците на някогашните им първи собственици. Румяна Стоева-Титерякова описва някои от най-интересните образци на пловдивската възрожденска архитектура:
© Снимка: wikipedia.org
Задължително трябва да се види Етнографският музей в Стария Пловдив. Това е една от най-големите къщи тук. Въпреки че за посещение са отворени само два от общо четирите етажа на къщата, не може да остане скрито майсторството на възрожденския архитект Хаджи Георги. Той е създал един истински шедьовър. Наблизо се намира и днешният музей на революционното движение, който също е негово дело и е не по-малко интересен като архитектура. Само си помислете – там има 144 прозореца, казва екскурзоводът. Това е една невероятна игра със светлината, с дървото, с камъка, с живописта, защото пловдивските къщи, освен че имат прекрасна резба по дървото, имат и прекрасни рисунки. Най-добре тези рисунки могат да се видят в къщата на някогашния търговец Степан Хиндлиян, която е съседна на Балабановата къща. И двете къщи са свързани в един общ комшулук и е добре да бъдат посетени наведнъж, защото колкото си приличат, толкова са и различни. Балабановата къща е била съборена и изцяло възстановена по първоначалните й планове. Затова пък къща Хиндлиян пази даже дъха на първите си строители. Тя е най-богато декорирана. В нея могат да се сложат и печати от кампанията за Стоте национални туристически обекта, информира ни Румяна Стоева-Титерякова.
© Снимка: wikipedia.org
Истинско пътешествие във времето на Възраждането за всеки посетител на Стария Пловдив е разходката по тесните и стръмни калдъръмени улички. Тук навсякъде приканват с пъстротата си малки галерии и сувенирни магазини, всеки от които е в унисон с духа на старите времена. Кокетните кафенета в дворовете предлагат неустоим аромат на прясно сварено кафе по стара местна рецепта. Любимият сезон на пловдивчани е есента. Тогава Старият град сякаш се преобразява в една голяма художествена галерия. Есенните изложби са част от празниците на изкуствата, които пък най-добре разкриват артистичния живот на Пловдив. Но има и още:
© Снимка: wikipedia.org
За да се докоснат по друг начин до атмосферата на Стария град, туристите могат да посетят и няколкото местни работилнички, казва г-жа Титерякова. Срещу историческия музей се намира грънчарница, в която една невероятна майсторка не само ще им демонстрира как се правят съдове от глина, но и всеки желаещ би могъл да се опита да направи нещо свое на грънчарското колело. Сега това колело се задвижва с електричество, но на него и днес се работи така, както е било в старите времена. В две от старите къщи се показват и други занаяти. Там могат да се видят как се тъчат различни художествени декоративни пана. За туристите това са като истински уъркшопове, казва екскурзоводът.
В своята многовековна история етрополският манастир „Св. Троица“, наричан още „Варовитец“, пази светли страници, изписани от калиграфи, изрисувани от изкусни художници. Тук преди стотици години се е развила и процъфтяла една от най-продуктивните..
Нос Калиакра е едно от най-живописните места на българското Черноморие, врязващ се 2 км навътре в морето. Склоновете му се спускат отвесно от 60-70 м височина. В тях вълните са издълбали дълбоки ниши и пещери, в които до 1981 г. намира убежище..
В резултат на ерозивните ледникови процеси през кватернера, във високите части на Рила са се образували множество езера, които са съществен елемент от високопланинския ландшафт. Веригата на Седемте рилски езера е най-дългата, най-живописната и..