Пристанищен град, разположен на източния ни дунавски бряг, Русе е петият по големина административен и стопански център у нас. Историята му започва преди двадесет и три века, когато по тези места е основано тракийско селище. На същото място по-късно се появява римската крепост Сексагинта Приста (наименованието й означава „пристанище на шестдесет кораба”). През българското Средновековие в този район съществува укрепено селище с името Русе. По време на османското владичество градът е преименуван на Русчук. А от ХІХ век е избран за средище на Дунавския вилает – най-голямата административно-териториална единица в империята.
Много са интересните експозиции, които разказват за всички етапи от богатата история на този край. Ако попаднете в Русе, не пропускайте Музея на градския бит. Но трябва да знаете, че тук всички го познават като „Къщата на Калиопа”. Двуетажната сграда се намира на брега на Дунава, а от прозорците се разкрива прекрасна гледка. Между стените й се пази легендата за красива любовна история, останала в спомените на няколко поколения. Искра Тодорова, уредник в етнографския отдел на Регионалния исторически музей в град Русе, разказва:
© Снимка: Албена Безовска
Къщата е построена през 1864 – годината, когато Мидхат паша идва като валия. Установявайки се тук, той бързо опознава местното общество. Според градските предания, пашата бил силно впечатлен от една дама. Русчуклии я наричали Калиопа, защото била красива като музата в древногръцката митология. Но, за негово нещастие, била омъжена. В знак на любовта си турският управител решил да й подари къща – дар, достоен за ранга му на губернатор. А и като място за бъдещи срещи, каквито се надявал да има. Наредил да построят дома, дал указания за архитектурата и вътрешното разпределение на стаите. След като всичко било готово, измислил елегантен начин да направи Калиопа собственик на къщата. Приближените му устроили състезание – стрелба по гълъби за дамите от висшето общество. Обявили и красивата къща като награда. Всички участнички получили пушки, заредени с халосни патрони. Само избраницата на Мидхат имала истински. За всеки случай наблизо бил скрит и един добър стрелец. Разбира се, дамата спечелила. Така разказват тук.
© Снимка: Албена Безовска
Това, което знаем със сигурност, е че след Освобождението собственик на къщата става Стефан Камбуров – богат търговец, борец за църковна независимост, участник в комитета за учредяване на Българската екзархия в Цариград през 1870 г. Заради проблеми с турските власти Камбуров живее в Манчестър до Освобождението. Съдружник в корабна компания, там той натрупва добро състояние. Завръщайки се в България, избира да живее в Русе. Харесал къщата, но се наложило да отиде до Виена, за да сключи сделката по закупуването на имота. Във Виена живеела собственичката – Катерина Калиш, съпруга на пруския консул Морис Калиш. Документът за продажбата е най-ранният исторически източник, с който разполагаме. Той дава основание на учените да считат, че тук се е намирало консулството на Прусия по онова време.
Според мълвата, именно съпругата на консула е тайнствената Калиопа. Дали заради липса на достоверни сведения или по други причини, официално историците не засягат този въпрос. Колкото до експозицията в музея, тя наистина съдържа уникални предмети и произведения на изкуството, които дават представа за ежедневието и празниците на богатите фамилии по онова време. Г-жа Тодорова разказва още подробности:
© Снимка: Албена Безовска
Фамилията на Камбуров притежава къщата около деветдесет години. След това я купува общината, правят се реконструкции, реставрират мебелите и пр. Уникалните стенописи са почистени и обновени. И до днес са запазени в оригиналния им вид. Поръчани са от Камбуров. Майсторското съчетание на цветове и мотиви ги прави много ценни. Автор е австрийският живописец Карл Шауерсберг, работил цяла година над тях. Музеят съществува от 1987 г. В него показваме градски модели на живеене. В края на ХІХ век градът се европеизира много активно. Според историците, културните модели, идващи у нас от западната част на континента, най-бързо навлизат в Русе. Първият етаж на музея е предназначен за временни изложби. Избираме определена тема, подреждаме експонатите и се стараем да намираме интересен, съвременен подход при представянето им. На втория етаж показваме интериора на богата русенска къща от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Автентичните мебели в музея някога били притежание на известни фамилии. В гостната има красив салонен бюфет с мраморен плот и голяма маса, на която подреждали официалните вечери. Можете да видите майсенски порцелан, седеф от южните морета, китайски фаянс.
© Снимка: Албена Безовска
Тук е и роялът, за който се твърди, че е сред първите подобни инструменти, внесени в България. Докосвали са го пръстите на известни музиканти, преминали през Русе. На него свирели младите госпожици и по-малките деца на фамилията, които задължително получавали и музикално образование. Изключително красив е мебелният ансамбъл в спалнята, купен от Виена като спомен от сватбеното пътешествие на млада двойка. В музея има и музикален салон, характерен за някогашните русенските домове. В него се изнасяли частни концерти. В „Къщата на Калиопа” са запазени различни музикални инструменти. Сред тях е и модната на времето цитра. Една от стаите показва „царството” на домакинята на дома. Както всички българки, русенките били много изкусни в ръкоделието. Тук ще видите много образци на това умение, което богатите дами владеели до съвършенство – изящни покривки, завеси, облекло. Стените на дома са украсени с картини, притежание на Русенската художествена галерия. В къщата има и неподозирано количество предмети от бита на русенци, които живеели „по европейски” много преди сънародниците си.
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..