Боженци е едно от най-популярните села в България. Дори и човек никога да не е ходил там, все ще се намери някой познат, който с възторг да му разкаже за старите местни къщи и кладенци, за калдъръма, който се вие между тях и за неповторимата атмосфера на боженската тишина. Легендата разказва, че преди шест века, по времето на османското нашествие, красивата болярка Божана заедно с деветимата си сина основала на това място селище, бягайки от превзетия вече старопрестолен град Търново. Днес Боженци е включено в списъка на „Стоте национални туристически обекта” и всяка година е посещавано от над двадесет и пет хиляди любители на красивата природа и съхранената с векове история. За разлика от времената, когато тук е кипял животът на около петстотин човека, днес местните жители са само тридесетина. Няма сезон обаче, през който селото да е оставало без гости от България или от най-различни краища на света. И винаги има кой да им разказва за това китно място в Централна Стара планина. Светла Димитрова е един от най-опитните екскурзоводи в Боженци. Тя разказва за историята на това място не само с познание, но и с много любов, която предава на гостите:
През XIX век Боженци преживява истински разцвет. Тогава селището е културен, административен и икономически център на близките села и махали, разказва Светла Димитрова. Поминъкът е бил търговия. Близо осемдесет процента от мъжете са били търговци. Изкупували са кожа, вълна, месо, занаятчийски изделия. Напускали са селото рано напролет с кервани, пълни с тази продукция, за да я продадат в съседните страни – Румъния, Турция. Най-предприемчивите са стигали до Йерусалим. Пазят се и документи, които говорят, че от Боженци е изнасяна коприна за Италия и Франция. От 1964 г. Боженци е обявено за архитектурен резерват. Затова днес, когато се погледне от високо селото, разположено в котловина, най-напред се виждат каменните покриви, които впечатляват всеки новодошъл. И сега, когато се изгражда една нова къща, тя задължително трябва да бъде построена на мястото на вече съществуваща. Трябва и на външен вид да бъде същата. Новото само е, че вътре вече се създават съвременни условия за живот. Така, когато дойдат гости в Боженци, те могат да се потопят в атмосферата на стара българска къща, но без да се лишават от удобствата на XXI век, казва Светла Димитрова.
Пристъпвайки по многовековните каменни улички в Боженци, човек има чувството, че е попаднал в приказния свят на миналото. Не са малко и режисьорите, изкушени от естествения декор на това божествено място. Местните хора са свикнали с интереса на хората на изкуството. Тук са снимани български и чужди филми. Често могат да се видят и цели групи от деца, дошли от различни краища на страната, насядали покрай каменните къщи с четки и стативи за рисуване. Част от къщите са превърнати в музеи. Те носят имената на своите първи собственици, които някога са ги изградили. Може да се разгледа вътрешността на къщата-музей „Баба Райна”. Карадимитровата къща пък, която приема гости, носи името на собственика си, който през XIX век е финансирал изграденото от Уста Генчо Кънев училище:
Бъдете сигурни обаче, че когато почукате на врата на боженска къща и хората са там, те ще ви поканят вътре, за да усетите духа на техния дом, уверява ни Светла Димитрова. Тук всяка къща носи самобитната атмосфера на своите обитатели. Много от жителите на селото приемат гости. Наблюдавала съм туристи, които се хвалят пред приятели, че са отседнали в най-хубавата къща в селото и ги убеждават, че на всяка цена трябва да посетят това красиво кътче от България. Така славата на селото се носи и то целогодишно приема гости от страната и чужбина, казва Светла Димитрова.
Зимата тук идва с бял и пухкав сняг, който превръща покривите на къщите в бели калпаци. През пролетта селото сякаш се пробужда от зимния си сън и пръска зелена красотата от свежест и аромати на цъфнали дървета. През лятото пък всичко потъва в зеленина, която скрива къщите като в естествен цветен лабиринт. Есенните багри също са накарали много гости да се връщат отново и отново в Боженци. В околностите също има какво да се види:
На два часа пеша оттук се намира Трявна, разказва Светла Димитрова. С автомобил се стига за четиридесет-петдесет минути. Старопрестолният град Търново е на около петдесет км. Може да се посети и архитектурно-етнографският комплекс Етъра. За няколкодневна почивка в Боженци може да се види целият район. Понякога и от съседните места идват излетници. Палитрата на гостите от чужбина също е много разнообразна. Тук пристигат туристи от всички европейски страни, от Америка, от Австралия, от Китай, макар че те не са толкова многобройни, защото мястото не може да поеме огромен туристически поток. Много от хората, които тръгват по пътищата на Стоте национални туристически обекта, стигат и до Боженци. Добре дошли са и всички българи, които живеят в чужбина. Много от тях, пръснати по широкия свят, приемат Боженци за „своето село” и се чувстват тук като у дома си.
Наричат Перник „Градът на миньорите”, защото на техния труд градът дължи своето развитие и израстване до значим индустриален център в Югозападна България. Тук се намира единственият в страната и на Балканите музей на минното дело. Идеята за създаването..
Край село Мезек, на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница, се издига една от най-емблематичните средновековни крепости в България. Построена е към края на XI и началото на XII в., вероятно по времето на византийския..
Банско е известен зимен курорт, а през последните години се развива и като летен туристически център. Музеите тук са изключително интересни, отворени са през цялата година. Те разкриват важни страни не само от историята, но и от културата на..
Разкъсана облачност
Предимно облачно