Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Sofia Architecture Week представи нови тенденции в обновяването на градската среда

Лекции, дискусии, филми и презентации представиха архитектурата не като застрояване, а като начин за подобряване на градската среда по време на международния фестивал Sofia Architechture Week.
Снимка: Мария Пеева
Застрояване, панелни блокове, рушащи се сгради, паметници от периода на социализма – това са темите, които често разпалват обществените дискусии у нас, стане ли въпрос за архитектура. Как обаче архитектурата може да промени света и има ли тя граници? Тези въпроси бяха поставени по време на международния фестивал Sofia Architecture Week (SAW), който се проведе от 1 до 6 ноември. Организаторите от списание „Едно” и в четвъртото му издание провокираха столичната публика да мисли за урбанистика по един съвременен и вълнуващ начин. Разнообразните лекции, дискусии, филми, презентации и работилници привлякоха вниманието на всички желаещи да погледнат на архитектурата не като застрояване, а като начин за подобряване на градската среда.
Изложбата „Нов живот за панелните комплекси” представя проекти за реконструкция на старите блокове.
„Архитектурата дава възможност за една нова перспектива и използване на пространството по различен начин. Именно архитектите могат да променят качеството на живот чрез проектиране на обществени сгради – сподели за Радио България един от най-известните холандски архитектурни критици и куратор на SAW Ханс Ибелингс. – Това е една от отличителните черти на европейската архитектура. В нея, дори при големите разлики между източната и западната част на континента, съществува обща представа за предназначението и структурата на града.”

Ханс Ибелингс: „Темата на SAW е за неограничената архитектура или как можем да постигнем огромен ефект с минимални средства.”

Ето как Ибелингс очерта някои интересни съвременни тенденции:
„Архитектурата се движи в нова насока – не толкова към дизайн на нови сгради, а в търсене на други начини за намеса. Дълго време при наличието на проблем в даден обект архитектите търсеха разрешение в прибавянето на квадратни метри, в уголемяването му. А днес, поради кризата и общата преумора от тези невероятни, изключителни сгради, аз виждам тенденция към по-малки намеси. Това е едно от интересните явления – как една малка промяна може да има голямо влияние. Темата на SAW беше за неограничената архитектура или как можем да постигнем огромен ефект с минимални средства. И това е стратегия, валидна за Балканите, защото пространството в градовете е ограничено и трябва да се използва за постигане на максимума. ”
Изложбата „Образите на града” показа различните визии за градската среда в София.
В последните си две издания SAW се фокусира не само върху световните тенденции, но и върху случващото се в региона. Един от примерите в това отношение е изложбата „Балканология” – новa архитектура и градски феномени в Югоизточна Европа. Проектът на Швейцарския музей на архитектурата и Архитектурния център, Виена изследва влиянието на социално-политическите промени върху градското планиране. Или как след посткомунистическия или поствоенния период обществата се опитват бързо да наваксат и сами да преодолеят липсата на сгради чрез адаптиране или импровизация. Наблюдавани са различни явления: многофункционални здания, градско планиране без наличие на план, хиперурбанизация, превръщане на военни обекти в културни средища, надстрояване на покриви на блокове, незаконни строежи и др.

За новa архитектура и градски феномени в Югоизточна Европа е изложбата „Балканология”.

Дали днес съществува балкански архитектурен стил?
„Не, не бих казал – категорично заяви пред микрофона на Радио България един от известните немски урбанисти и куратор на „Балканология” Кай Фьоклер. – Съвременната архитектура във всяка една от балканските страни е много различна, дори при бившите югославски републики не открихме еднопосочни тенденции. Въпреки това, в тези държави има голям брой млади и смели архитекти, които по успешен начин променят градската среда. Именно тези проекти накараха Запада да погледне по-отблизо към случващото се на Балканите.”

Снимки: Мария Пеева

По публикацията работи: Мария Пеева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52