Димитровден – Легенди за двамата братя близнаци

Ситен дъжд вали

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ден дойде, Добро

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Димитрия, сино

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Димитър стадо пасеше

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Традиционният календар на българина откроява няколко важни дати, разположени в моментите на преход между годишните времена. Климатичните условия по нашите земи съвсем естествено разделят природния кръговрат на два основни дяла. Единият започва от Гергьовден (6 май), когато идва пролетта и всичко живо се събужда за нов живот. Другата граница е Димитровден (26 октомври) – краят на активния селкостопански труд – началото на зимата, на седенките, годежите. Като всяко ново начало, Димитровден е свързан с много надежди. На този ден някога гадаели за плодородие, за здраве, за любов и дори какво ще бъде времето на Гергьовден. Защото в народните представи Георги и Димитър са близнаци, затова и предсказаното на Димитровден важи за деня на неговия брат.

www.pravoslavieto.com

Димитровден е голям християнски празник. На този ден почитаме паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви. Той е роден в Солун през ІІІ век. Баща му бил градоначалник, дълбоко вярващ християнин. По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност. Св. Димитър е роден с чудодейна помощ. Родителите му дълго били бездетни, страдали от това и усърдно се молели на своя Бог да им изпрати наследник. Синът, който им се родил, бил надарен с изключителни качества. Получил добро образование, красивият младеж също станал ревностен християнин. Загинал мъченически заради вярата си, а на гроба му в Солун издигнали малка църква. Още преди това слугата на Св. Димитър извършил безброй чудодейни изцеления с дрехата и пръстена на светеца. На мястото на малкия храм днес има великолепна базилика, в която се съхраняват мощите на Св. Димитър. В българския фолклор на Св. Димитър е отредено специално място, а името на октомври е „Димитровски месец”.

В народните представи Св. Димитър е по-големият брат близнак на Св. Георги. И двамата са силни, красиви и безстрашни мъже. Заедно със Св. Тодор и Св. Илия, те са християнизиран еквивалент на юнаците от нашата митология. Силни, ловки в боя, с бързите си коне те могат да прескачат планини, да побеждават злото, да преборят змея и да пуснат заключените от него извори. В народните приказки и легенди тези светци имат силата да отварят и затварят небето, да пускат дъжд, сняг, да осигуряват плодородие. Задачата на Св. Илия е да защитава нивите с жито и други зърнени култури от халите, които си присвояват реколтата. Неговите братя – близнаците Георги и Димитър, също побеждават митичните чудовища. Така ги изобразяват и християнските икони. Свети Георги препуска на бял кон, а Димитър – на червен. И двамата държат копие.

Най-разпространената легенда за братята Георги и Димитър съдържа елемент от житието на Св. Димитър. Тя разказва за семейството на един рибар, което нямало деца. Мъжът и жената непрестанно се молели на Бог да им даде рожба. Един ден рибарят имал много лош улов. Хванал само много малка рибка, която с човешки глас му се примолила да я пусне. Човекът така и направил. На другия ден отново нямал късмет. И отново малката рибка се оказала в мрежите му. Помолила го тя да я пусне, той отново се смилил над нея и се прибрал с празни ръце. Когато това се случило за трети път, рибката му казала: „Сега няма да ме пускаш. Занеси ме вкъщи на жена ти да ме сготви и ме изяжте. А костите ми закопайте под яслите на кобилата ви.” Така и направили. След време кобилата родила две жребчета, а жената на рибаря – две момчета. Кръстили ги Димитър и Георги. Като пораснали, те тръгнали на път. Известно време препускали заедно. Накрая спрели на един кръстопът. Уговорили се, че ще си разделят света и всеки ще живее в своята половина. „Ако видиш от някоя стряха кръв да капе, да знаеш, че съм умрял“– казал Георги и препуснал в своята посока. Веднъж Димитър наистина видял, че от една стряха капе кръв и отишъл да види какво е станало. Намерил само коня на брат си, който му разказал, че ламята го е изяла. Димитър успял да се пребори с чудовището и да вземе душата на своя близнак Георги. Тогава двамата яхнали конете си и литнали към небесата и станали светци.

В българските народни приказки Св. Димитър притежава и неземни духовни сили. Образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – затова народът ни вярва, че ако времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден. На Димитровден се очаква първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – според поверието, ако на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината. Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека. Ако Димитровден се случи срещу пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще са пълни с мед. Кой знае, тези предсказания може и да са верни. А може да са просто поредният мост между познатата реалност и непознатото, което от векове поставя човека в очакване, неизвестност и надежда за добро и закрила.

Споделете

Димитровден – Легенди за двамата братя близнаци

Още от категорията

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Празник на занаятите на Самоводската чаршия във Велико Търново

Българско Национално Радио