Жителите на Сапарева баня се гордеят със своя гейзер, считан не без основание за най–голямата атракция в района.
Затова около природната забележителност са обособили специален парк с кътове за отдих и разходки, за да се наслаждават хората на необичайната гледка. Гейзерът, който извира от 73 м. дълбочина, сякаш танцува ритмично. На определени интервали водната струя изригва, обгърната от кълба горещи изпарения, които се разпръскват на милиарди прозрачни капчици. В сравнение с гейзерите на други места по света, нашенският не е толкова зрелищен и е по–скоро нисък – издига се на не повече от 18 м.. Затова пък е горещ, много горещ! При ветровито време трябва да се стои настрани от водния стълб, тъй като пръските могат да опарят по–любопитните. Температурата на гейзера е 103 градуса, или с поне 20 градуса по–висока от тази на исландските му „събратя”. Местното население отдавна използва тази особеност на водата. Какъв по–лесен и забавен начин набързо да свариш яйцата за закуска, например! Радка Георгиева – зам. кмет на община Сапарева Баня разказва:
„И сега бабите го правят! Например – варят картофи за животните. Пълнят кофите и ги поставят във водата и след известно време те се сваряват. Може по същия начин да сварите бурканите със зимнина и т.н. Използваме водата и за екологичното земеделие – предимно за пръскане на лозите и на дворните асми против различни листни болести. За нас тази вода е незаменим енергиен източник. За целта изградихме малка геотермална централа, с която се отопляват почти всички обществени сгради – като се започне от детската градина, училището, читалището, поликлиниката и се стигне до нашия санаториум и новата ни баня.”
Кипящият воден стълб се е превърнал в туристическа емблема на града. Кулинарното му превъплъщение – специалитетът „Гейзерът”, може да се опита в един от местните ресторанти. Вкусната приумица представлява дълъг шиш с набучени мръвки от различни видове меса, символизиращи, според съдържателите на заведението, изригването на горещия гейзер.
Освен че е гореща, водата на Сапарева баня е и лековита. Това нейно свойство е било познато още от древните римляни, които основали тук свой град. Впрочем останки от него са били разкрити през 50–те години на XX век по време на строителството на местния санаториум. От тогава в града започва да се развива балнеотуризмът. Водата на Сапарева баня е хипертермална, слабоминерализирана и с мирис на сероводород. Тя оказва много добро въздействие върху болестите на опорно–двигателния апарат, на нервната система, на кожни и гинекологични заболявания и пр. Така че в местния санаториум може да се подложите на оздравителни и тонизиращи водни процедури. С чудесни спа и балнеоцентрове разполагат и двата градски хотела, както и новооткритата модерна баня с процедури на достъпни цени. Туристите отсядат и в няколкото семейни хотела, които работят целогодишно.
Близо до Сапарева баня се намира и малкото село Сапарево с неговата живописна църква "Св. Богородица" от 1861–64 г, която представлява умален вид на църквата на Рилския манастир.
Построена е върху старо оброчище след като на местен жител му се явила Богородица и му заръчала да издигне църква. Светата майка му подсказала къде да копае, за да намери необходимите за строежа пари. Котелът, в който човекът открил заровените златни монети и до днес се съхранява като реликва в църквата. В района има множество стари манастири и църкви, всяка със своята история и легенди, които си струва да бъдат разгледани. Повече за възможностите за настаняване и за активна почивка в района ще научите от новооткрития Информационен център в Сапарева баня, разположен в центъра на града, в непосредствена близост до гейзера.
Снимки: Венета Николова, архив
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..