Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трън – непознатата България

БНР Новини
В центъра на Трън се намира статуята на т. нар. майстор Гига – събирателен образ на трънчани, известни с традициите си в зидарството, строителството и грънчарството.
Снимка: Венета Николова
Има едно място в България, където животът не се е променил съществено през последните 50 години, глобализацията е само далечно ехо, а за развитието на туризма се говори в перспектива. Затова пък попаднете ли тук, ще останете изненадани от екзотичните природни гледки, редуващи се от двете страни на тесния автомобилен път. Град Трън се намира едва на 70 км западно от София, близо до границата ни със Сърбия. Заобиколен е от стари села и планини, които чакат да бъдат открити от хора любопитни и с приключенски дух.

Община Трън – третата по големина в България и една от най-бедните в Европа, е разположена в Краището. Така се нарича крайграничният планински район, който все още не е изследван от туристите, въпреки че може спокойно да съперничи по природни дадености с някои от най-популярните ни туристически зони. Когато напускаме столичния град и се отправяме на запад към Краището, оставаме изумени от рязката промяна на пейзажа. Ненадейно пред погледа изникват високи планински зъбери, чиито заснежени върхове се нижат като броеница на фона на пролетното небе и тучните долини, нашарени с билки и цветя. В далечината се кипри и връх Руй – първенецът на планината със своите 1705 м надморска височина. Пътят до Трън се вие край стари махали с по 5-10 жители, предимно възрастни хора, чиито деца и внуци отдавна са се преселили в по-големите градове.

Църквата „Св. Никола” в град Трън. Снимка: wikipedia.orgЦентралният площад на един от най-бедните български градове грее със свежите цветове на наскоро ремонтираните си сгради, с чисто новите си настилки и спретнатите зони за отдих. Усещането е за една хармонична градска среда. Дори селската църква „Св. Никола” е прясно боядисана в… „авангардно” розово – по идея на нестандартния и деен кмет Станислав Николов. Впрочем местната администрация работи активно за налагане на Трън като туристическа дестинация. „Центърът ни е изцяло обновен и модернизиран със средства от еврофондовете” – обяснява ентусиазирано младата Екатерина Цветанова. 21-годишният секретар на общината е убедена, че бъдещето на този изостанал край е в развитието на екологичния и селския туризъм. „Има известно раздвижване в тази насока. Напоследък започнахме да посрещаме повече туристи, които отсядат в новия ни хотел в центъра на града. Имаме и две къщи за гости, както и две наскоро ремонтирани хижи, предлагащи добри условия” – твърди Екатерина.

А иначе Трън не може да се оплаче от липса на туристически забележителности. Една от тях е музеят на киселото мляко в село Студен Извор. Селото е родното място на д-р Стамен Григоров – откривател на прословутата лактобацилус булгарикус – бактерията „виновник” за заквасването на млякото. Музеят проследява пътя на българското кисело мляко от пасището до търговската мрежа. В него е изложена и първата научна публикация на д-р Григоров за здравословния продукт, отпечатана в далечната 1905 г. на френски език. Сред посещаваните забележителности в района е и с. Бусинци, прославило се със своята керамика. Някога във всяка селска къща е имало поне по едно грънчарско колело. Местните били изкусни майстори на глината, с която сътворявали красиви и функционални предмети на бита. Именно в такъв бусински керамичен съд в началото на 20 век д-р Стамен Григоров пренася киселото мляко в Женева, за да го подложи на научни изследвания. В музея на керамиката в центъра на селото се запознаваме с великолепни образци от известната бусинска керамична школа, докато слушаме подробните обяснения на Екатерина Цветанова:

Снимка: Венета Николова„Характерни са цветовете – предимно зелено, медно и жълто, а орнаментите са най-вече растителни, като житни класове и пр. Типични като форма са т. нар. рокадки. Носели се на китката и били удобни за пренасяне на храна и на кисело мляко. В музея са изложени и различни модели стомни, сред които и „дяволската стомна”. Тя е с 5 гърла, но само едно от тях е функционално. Някога на булките давали да пият от такава стомна и ако налучкали правилната дупка, значи не ставали за невести. Зад музея има автентична бусинска къща с характерната пещ. Използвали са се само сухи дървета за палене на пещта, защото ако мокро дърво попадне, цялата продукция се пука и става негодна. В къщата има и две грънчарски колела, както и типични бусински керамични съдове.”

Ждрелото на река ЕрмаВ Краището се намира приказно красивото ждрело на река Ерма. Преди години тук бе изградена екопътека, която в момента не е в добро състояние и изисква подходяща туристическа екипировка, за да бъде обходена. По нея се редуват спокойни равни крайречни участъци със стръмни места и страховити, но будещи любопитство скални цепнатини. Наблизо се намира демонстрационен пункт за култивирани билки, където се отглежда разсад на над 20 вида лековити растения, виреещи в района. „Скалите на ждрелото се издигат на 200 м височина и са много атрактивни” – разказва планинският водач Михаил Михов и добавя:

„Оттук може да се направи прекрасен маршрут и да се стигне до граничното село Трънска Банкя на самата граница със Сърбия – граничната бразда преминава през една местна къща. Наблизо е и поречието на река Ябланица, където също има много красива екопътека. Тя обаче не е в добро състояние. Предстои да бъдат изградени и атрактивни трансгранични веломаршрути в района.”

Напускайки Трънско, се отбиваме в скалния параклис „Св. Петка”. Според местна легенда Света Петка се заселила в пещера над Трън, след като дълго бягала, преследвана заради това, че проповядва християнската вяра. По-късно местните хора превърнали пещерата в параклис и приели светицата за своя покровителка. Запалваме свещ в тясното пространство на параклиса и си обещаваме, че отново ще се завърнем в този недокоснат от урбанизацията и човешката суета природен оазис.
По публикацията работи: Венета Николова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Гл. ас. Радослав Йорданов: Няма как да опознаеш Дунава, ако не се "гмурнеш" в него

Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...

публикувано на 14.08.24 в 09:45

Възстановен е мостът на Кольо Фичето в град Бяла

След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи.  Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..

публикувано на 11.08.24 в 09:10

Безплатните турове на Open Vratsa, които разкриват красотите на Враца и на Врачанския Балкан

От това лято посетителите на Враца могат да опознаят планинското градче чрез напълно безплатните обиколки с гидове по модел на подобни турове, които се предлагат в големите европейски градове. Идеята е гостът, който за пръв път посещава северозападния..

публикувано на 09.08.24 в 12:30