“Много концерти, срещи, преживявания – това виждам като погледна живота си. Хубави години, които никога няма да забравя. Един от най-блестящите концерти, които пазя в спомените си, е под диригентството на Здравко Михайлов. Заедно с хор “Големите български гласове” пяхме в Сорбоната. И в най-смелите си мечти не съм се виждала там – сред статуите на великите мислители Жан-Жак Русо, Робеспиер, Дантон... Още е пред очите ми – красивата зала, отбраната публика, хорът. Може би най-необичайният концерт, в който съм участвала, също е във Франция – в пещерата “Авен Арман”, кръстена на нейния откривател и изследовател. Петстотин метра под земята, повече от 1200 души публика, величествени сталастити.... и красивата родопска песен “Руфинка” – помня с какво огромно вдъхновение я изпълних. Ако се върна още по-назад във времето, трябва да кажа, че сравнително късно реших да се занимавам професионално с народна музика. В гимназията пеех модерните за онова време мелодии. Много харесвах македонските песни, които пееше дядо ми – “Море сокол пие”, “Йовано, Йованке”. Бях около 20-годишна, когато разбрах, че в ансамбъл “Родопа” търсят певици. Отидох на техен концерт, после реших да опитам късмета си на прослушването. И до днес родопската песен е моя съдба и вдъхновение.”

Десетилетия свързват живота на Христина Лютова и ансамбъла в родния й град Смолян, на който днес е почетен гражданин. Била е солистка и на други формации, обиколила е света – Франция, Куба, Холандия, Русия, Гърция, Мексико, Корея, Германия и още много, много други страни.

В края на октомври, на сцена “Николай Хайтов” в Смолян, Христина Лютова отбеляза своя юбилей сред приятели и почитатели. Специални гости бяха Валя Балканска, квартет “Славей”, солисти от НАНПТ “Филип Кутев”, както и ансамбъл “Родопа”. Христина Лютова също пя – като солистка и като част от трио “Родопея”. В него известната родопчанка е заедно с дъщеря си Мариана Павлова и Силвия Ненкова. Триото изпълнява образци, събирани с години. И трите певици имат красиви, плътни алтови гласове, което придава наистина неповторим цвят на песните им.

“Триото основах като експеримент – продължава г-жа Лютова, но без излишна скромност ще кажа, че всички, които са ни слушали, остават възхитени. Ние пеем като една. Много е важен и стилът. Не харесвам родопските песни, “преведени” на литературен български език. Диалектът в Родопите е много интересен, родопчаните сякаш пеят като говорят. Този техен характер е дал отпечатък върху всичко, а ние сме длъжни да го запазим.”