Рождество Христово

Св. Йоан Кръстител

Имало едно време мома Мария. Тя родила Исус Христос в една плевня, дето имало и добитък. А сред добитъка – вол и катър. Волът риел с рогата си слама върху новороденото, за да го скрие и защити. А катърът – обратно. С муцуната си разравял сламата, та да се види малкият и да го открият царските войски. Затова Господ го проклел: “Всички животни да се множат, само катърът – не”. С дните след раждането на Христос е свързана и друга приказна история, получила широко разпространение. Тръгнала Божията майка да търси кръстник на детето си. Срещнала св. Никола и го поканила. Той отказал, защото малкият целият горял в огън. Тръгнала по-нататък майката и срещнала св. Василий. Светецът отказал по същата причина - страх го било от огъня. Накрая св.Иван /или свети Йоан/ се съгласил да кръсти млада Бога.

Когато родила сина си, Мария го сложила в златна люлка и тръгнала към гората. Докато търсела подходящо място, всички дървета й се кланяли. Едно не сторило поклон и тя го проклела. Намерила Богородица златен габър и вързала люлката. Всички дървета притихнали, не смеели с листо да помръднат, за да не събудят младенеца. Трепетликата, обаче, продължила да трепка с листа. Затова била обречена вечно да трепери. Замлъкнали зверове и птици. Само кукувицата не спряла да кука и събудила детето. Божията майка я проклела да снася яйцата си по чуждите гнезда и другите птици да отглеждат потомството й, а тя да е винаги сама. Разбира се, не са малко и приказките за безкрайната доброта и милост на Богородица. “Богородичка, милна, та драга”, както я наричат във фолклора.

Снимка: Венета Николова

Св. Никола

Според народните представи, светците Атанас, Илия, Никола, Иван, Рангел и Петър били братя-юнаци. Те решили да си поделят света помежду си. На Никола се паднало "по море да ходи, гемии да крепи", както се пее в една народна песен. Икони на светеца и до днес се вграждат в плавателните съдове, с вярата, че ще ги закриля, когато изпаднат в беда. Другият брат Иван /или Йоан/ станал покровител на кумството и приятелството, на побратимите и богомолците. Денят на Свети Йоан, известен като Ивановден и до днес се почита в контекста на това народно схващане за него. На Атанас поверили ледовете и снеговете, а на Илия летните гръмотевици и светкавици. Петър взел ключовете от рая и седнал пред вратите му – да отваря и затваря пътя пред душите. На свети Рангел се паднали душите на мъртвите. Рангел е фолклорното име на Свети Архангел Михаил. На много места в България се прави курбан в деня на християнския празник на светеца.

Св. Петка

Много приказни истории са посветени и на християнската светица Петка Епиватска. Легендата разказва, че още съвсем малка Света Петка чула божието слово и посветила живота си на Христос. Преследвана за вярата си дълги години, тя дошла по нашите земи, където гоненията не спирали. Веднъж Света Петка видяла пещера и се скрила в нея. Потерята, която я преследвала отминала и тя си замесила питка с брашното, което носела със себе си в малка торбичка. Запалила огън в една от нишите на пещерата и видяла, че димът излиза от друго място. Така разбрала, че пещерата има и друг изход. Опекла си питката, отчупила парче от нея, но в този момент дочула отново потерята и побегнала през дупката в пещерата, която сам Бог й показал. Влезли преследвачите, видели горещата питка. Един от тях посегнал да си отчупи от хляба, но той се вкаменил. И до днес, ако отидете в пещерата, разположена близо до гр.Трън ще се намери възрастен човек, който да ви разкаже легендата и дори да ви покаже вкамененото парче хляб и следите от стъпките на светицата. От тавана на пещерата капе вода, за която казват, че са сълзите на Света Петка и притежават лечебна сила. Това е светена вода. В народните вярвания Света Петка се почита като покровителка на женските дейности. Затова в деня на светицата жените не трябва да работят. На някои места се вярва, че св.Петка се явява в образа на змия на тези, които не спазват забраната.