Църквата нарича светите апостоли Петър и Павел първовърховни първопрестолни и вселенски учители, заради всеотдайната им апостолска дейност и нечовешките страдания в името на Спасителя. Най-усърдни от всички апостоли, те разпространявали словото Божие по цялата земя и в посланията си към последователите на Христа завещали основните правила на християнската вяра и живот. Затова според Църквата по дух и по близост на своите страдания те са едно цяло. Не случайно в представите на обикновения българин двамата най-видни и усърдни проповедници на християнското учение се възприемат като двама братя. По-големият Петър се изобразява като беловлас старец, който посреща душите на починалите пред портите на Рая и мери греховете и добрите дела на везна. Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел на 29 юни, денят, в който двамата заедно загиват мъченически в името на Спасителя.

"От стародавна традиция на този празник хората се черкуват и изпросват молитвено застъпничеството на Светите апостоли", казва богословът Дарин Алексиев. "Светите апостоли са тачени по цял свят с особена любов – допълва той. - България не е изключение. Фактът, че толкова много храмове и манастири у нас носят името на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел е достатъчно доказателство за любовта и почитта, които българският народ изпитва към тях. При римокатолиците разликата е тази, че те приемат Апостол Петър като първи римски апостол. Един такъв прочит е малко преувеличен. Не случайно нашата православна църква чества паметта и на двамата, защото и апостол Павел има не по-малка заслуга и не по-малко място в историята на християнството. "

Двамата най-ревностни проповедници на Христовото учение достигат до истините на вярата след много изпитания. Преди да приеме Христа, Свети Петър се казвал Симон. Той бил син на рибар и заедно с брат си Андрей станали едни от първите ученици на Христос. Името Петър – "камък" му дал Христос. Петър следвал неотлъчно Спасителя навсякъде, а в деня на неговото залавяне три пъти се отрекъл от него, за което горчиво се разкаял. След слизането на Светия дух на Петдесетница Петър заедно с останалите апостоли се изпълнил с неизмерима духовна сила и мъдрост. Започнал апостолската си мисия в Йерусалим, след което направил пет апостолски пътешествия. Той проповядвал и вършил много чудеса и изцеления в Палестина, Мала Азия, Гърция, Египет и Крит. Житейският му път завършил в Рим, където бил заловен и осъден на разпъване. По негово желание, за да не умира като своя Спасител, той бил разпънат с главата надолу. За разлика от апостол Петър, Павел не бил от Христовите ученици. Преди да приеме името Павел – "малък", той се казвал Савел. Преследвал християните и ги хвърлял в тъмници. Веднъж, на път за Дамаск сам Иисус Христос му се явил с думите: "Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш". Силната светлина ослепила Савел и той прекарал три дни в молитва без храна и вода, след което смирено приел християнската вяра. По време на многобройните си пътувания той проповядвал в Антиохия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Апостолските му мисии били съпроводени с необикновени чудеса. Бил истински пример за търпение, смиреност и безгранично човеколюбие. Затова юдеите го намразили като най-заклет враг. Загинал мъченически в Рим, където бил посечен с меч.

За да припомни страданията на първите християни, Църквата въвежда т. нар. Петров или Апостолски пост. Той започва винаги в неделята след Петдесетница.

"Този пост за разлика от Великия не е толкова строг, в някои от дните се позволява яденето на риба – обяснява богословът Дарин Алексиев. - Самият факт, че църквата е определила до този празник да има пост говори за духовната подготовка, която трябва да има всеки един вярващ християнин. Да си спомним за тези учители и с живота си да им подражаваме. Не случайно имената им – Петър – "камък" и Павел – "малък" говорят за двете неща, на които трябва да се уповаваме в нашия живот. Всеки един от нас да има твърдостта на Св. апостол Петър и смирението на Св. апостол Павел."