Нов филм отдава почит на Уилям Гладстон

“Г-н Гладстон и българите” се нарича новият документален филм на режисьора Михаил Мелтев. Целта на лентата е да припомни приноса на легендарния британски политик и реформатор към българското Освобождение от петвековна османска власт. След Априлското въстание и жестокото му потушаване Уилям Гладстон е сред големите европейски фигури, които се изказват в защита на българите: Виктор Юго, Достоевски, Тургенев...

“Той е предтеча на това, което днес наричаме защита на човешките права – казва в интервю за Радио България Михаил Мелтев. – Гладстон е дълбоко религиозен и не може да остане равнодушен към новините за насилията и жертвите при потушаването на въстанието, въпреки че по това време е решил да се оттегли от политиката. През 1868 година встъпва в първия си мандат като британски премиер (общо четири пъти е бил на този пост). Шест години по-късно, през 1874-а, когато смята, че много е направил за Великобритания, изведнъж се оказва, че губи изборите. И преживява това като лична катастрофа. Оттегля се, казва, че има да прави по-важни неща, че не политиката е неговото поприще оттук нататък, още повече, че е навършил 65 години. Дори по съвременните стандарти това е пенсионна възраст, да не говорим за XIX век. И всъщност това, което го връща в политиката, са публикациите за османските насилия в България. Той възглавява едно движение, без да е негов инициатор. То възниква в Северна Англия, но най-значимата политическа фигура, която застава начело, е именно Гладстон.”

Портрет и карикатура на Уилям Гладстон, както и заглавната страница на “Българските ужаси и Източният въпрос”

Изпод перото му тогава излиза брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос”. Тя се продава в над 200 хиляди екземпляра – огромно число за времето. Огромно е и влиянието й върху общественото мнение. А движението, чийто лидер е Гладстон, допринася много за свикването на Цариградската конференция на посланиците на Великите сили в Османската империя. Проектите за реформи обаче са отхвърлени от Турция. Така в крайна сметка се стига до Руско-турската война от 1877-78 г.

“Вече никой не смее да се противопостави на Русия, защото Освободителната за България война е всъщност изпълнение на решенията на Великите сили – посочва Михаил Мелтев. – Тя не е инициатива на руския император. И в този смисъл никой не може да се противопостави на военното решаване на Българския въпрос. Но тогава пък във Великобритания, по-скоро в Лондон, се появява силно националистическо движение. Те преследват Гладстон, разбиват прозорците на къщата му, освиркват го непрекъснато. Наричат го “национален предател”, защото, според тях, е “предал британската кауза в полза на руснаците”. Но той устоява на всичко това като един истински държавник. И остава докрай поддръжник на българската кауза.”

На какви документални свидетелства и интервюта се опира филмът?

“Това, до което успяхме да се домогнем, е оригинален запис на гласа му – казва режисьорът. – Като една от най-популярните личности на XIX век Гладстон е непрекъснато ухажван и американският изобретател Едисон изпраща своя фонограф през 1871 година, за да го запишат и по този начин да направи и реклама на фонографа си в Европа. Така че това е единственото физическо присъствие на Гладстон във филма. Освен това, ние използваме неговия дневник, който е нещо удивително. Печатното му издание е в 12 тома по 700-800 страници. Той го е водил всеки ден и, както казва един от участниците във филма, “това е неговата всекидневна изповед пред Бога – какво той е свършил днес.”

За Гладстон в документалната лента разказва неговият правнук, изключителен ерудит и интересен разказвач. Учени от Оксфорд, Тексас, Австралия, Канада анализират неговото присъствие не само в политиката и обществения напредък, но и в културата. Освен велик държавник, Гладстон е и известен писател, литературен изследовател. Само трудът му върху Омир е над 1800 страници, пояснява режисьорът. Потомци на пострадалите след Априлското въстание и български професори също са интервюирани от авторите на филма.

Споделете

Нов филм отдава почит на Уилям Гладстон

Още от категорията

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Българско Национално Радио