Едва открили магията на сцената, нашите предшественици осъзнават, че за театралното изкуство не може да има граници. Още през далечната 1865 г. възрожденецът Добри Войников създава в румънския град Браила българска любителска театрална трупа. В края на 19-и век пък първата родна професионална трупа, чийто наследник днес е театър “Сълза и смях”, предприема първото си задгранично турне. През годините наши трупи и постановъчни екипи са канени в чужбина, техни колеги гостуват тук, но едва след демократичните промени в Европа през 1989 г. имената на български театрални творци стават част от програмата на чуждите театри. Западната публика е много любопитна към това, което се създава в страните, били доскоро отвъд Желязната завеса. По повод световния ден на театъра 27 март разговаряме с Николай Йорданов, театровед и изпълнителен директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято”.

„Голяма част от българските режисьори реално работят в един интернационален контекст – отбелязва той. – Вече не можем да кажем, че те са само в България. Едни от най-добрите ни режисьори се установиха трайно в театри в чужбина. Пример за това е Димитър Гочев, който още преди промените замина в Германия и се вписа в тамошната театрална среда. Когато го каним в България, ние го каним с продукции на Дойчес театър, на Талия театър, на Фолксбюне, където работи. Димитър Гочев е получавал най-престижните театрални награди в Германия и е в класацията на първите десет най-добри немски режисьори. Негов професионален спътник в театъра е актьорът Самуел Финци. Въпреки че понякога идва да се снима във филми в България, той също е сред водещите и най-интересни актьори в немския театър.”

© Снимка: Томас Аурин

Самуел Финци (Неоптолем), Димитър Гочев (Филоктет) и Йозеф Бирбихлер (Одисей) във „Филоктет” от Х. Мюлер, реж. Д. Гочев, Фолксбюне - Берлин, Германия, 2007

В Германия от години работят и режисьорите Иван Станев и Иван Пантелеев. В началото на 90-те години и Франция открива българските театрали. Тогава най-голям интерес там според Николай Йорданов предизвиква гостуването на родните новатори Маргарита Младенова и Иван Добчев. Режисьорският тандем е поканен да направи постановка с френски актьори и техният успех естествено отваря път и за други български имена като Възкресия Вихърова и нейната театрална програма “Бит”: „Тя стана много популярна, разказва Николай Йорданов, не само сред българските културни среди, но получи интересни отзиви и покани в много страни извън България. Скоро беше забелязан и Галин Стоев.

© Снимка: Анук Лутен

“Levin Sketch” - Ханох Левин, реж. Галин Стоев, Театър BAFF - Антверпен, Белгия, 2009

Още след първите си спектакли той получи покани, въпреки че беше твърде млад. Решаваща за това се оказа постановката му в Скопие на копродукцията „Антигона в Техноленд”, която гостува и на нашия фестивал „Варненско лято”. Тя наистина бе много интересна и провокативна, после дойдоха и други покани към Галин. Беше забелязана и режисурата на Лилия Абаджиева, която се появи също през 90-те години. Пиесата „Хамлет” в нейния прочит предизвиква фестивален интерес в много европейски страни. Явор Гърдев беше забелязан с работата си във Франция и Германия. В Турция пък направи една впечатляваща постановка на „Бурята” от Шекспир.”

© Снимка: Месут Явуз

„Бурята” – У. Шекспир, реж. Явор Гърдев, Държавен театър – Адана, Турция, 2005

Силни спектакли в Германия създаде Теди Москов. Успехи на руска сцена пожъна с постановките си Александър Морфов. Години наред един български спектакъл по „Шинел” на Гогол пътува по света и интересът към него още не стихва. Участват само двама актьори – Васил Василев и Нина Димитрова. Г-н Йорданов разкрива тайната на успеха им:

„В спектакъла има много силна креативност на актьорите. Той е мобилен във всеки смисъл на думата и изключително комуникативен. Нямам предвид само това, че артистите са готови да играят на различни езици. А и че самата експресия на телата, на жестовете, допринася за тази силна връзка с всякакъв вид публика. Като прибавим и това, че спектакълът е лесно преносим, той може да обикаля световните сцени още много години.”

Зад Океана също има българско театрално присъствие. Името на режисьора Младен Киселов отдавна е свързано с американския театър. В САЩ той не само поставя спектакли, но и преподава режисура и актьорско майсторство. Сценографката Марина Райчинова няколко пъти е канена да работи на американска сцена. Никола Тороманов също оформя спектакли навън, работейки с Явор Гърдев. С Варненския театрален фестивал пък от далечна Австралия се е свързала българката Багряна Попов. Тя е предложила интересен вариант на спектакъл по „Вишнева градина” от Чехов.