Младèнци или „Свето четиресет” е празник в народния календар, който се отбелязва на 9 март. На същия ден ортодоксалната църква почита паметта на четиридесетте войници, арменци по произход от град Севастия, загинали мъченически заради вярата си. Сред задължителните атрибути на народния празник е ритуалният хляб. Той е украсен с кръст и цвете – символи на Божията сила и младостта. Парче от хляба се носи на кръстника, на бабата /селската акушерка/ и на родителите.

Рано сутринта в деня на празника възрастните жени месят хляб. Обикновено това са 40 обредни питки, намазани с мед. На някои места в България обредните хлябове също се наричат младенци. Някога вярвали, че тези питки предпазват от болестта шарка, която в народните приказки и легенди е възрастна жена. Наричали я Баба Шарка, а питките мажели с мед, за да й е още по-вкусен хляба и да остави на мира децата. Сред обредните хлябове са и 40 малки кравайчета, които раздавали на децата. Те трябвало да ги търкалят и да произнасят многократно: “Отъркули се, зима,  дотъркули се, пролет.” На този ден се раздава хляб за здраве не само на децата, а и на всички в дома. В наричанията не се пропускат и домашните животни. Считало се, че на този ден воловете стават много уязвими. Затова на Младенци воловете не се впрягали. Всъщност, никой не работел на този ден. Мъжете обикаляли нивите, за да ги видят посевите. А невестите се стараели да получат похвала за труда си – вярвали, че така ще привлекат здраве, късмет и благоденствие за домовете си.

Народният празник Младèнци е свързан с цяла поредица от практики, които го причисляват към най-важните дати в пролетния календар на българина – Баба Марта и Благовещение. През март природата се пробужда, пробужда се красотата и младостта. Едно поверие гласи, че ако на този ден момата засади цвете, то ще расте красиво. Ако девойката го носи в косите си, ще омайва с аромата му млади и стари. Вярвало се още, че в нощта срещу празника всяко дърво или растение навежда връх, за да целуне корените си и оттогава започва да расте. Засаждат се 40 семена, момите донасят от гората по 40 съчки, а при молитва се правят 40 поклона. В Библията числото 40 се среща като символ на наказание, но и като благословия. Потопът трае 40 дни и 40 нощи, Мойсей разговаря с Господ 40 дни, Исус пости 40 дни в пустинята, Възкръсва на 40-ия ден.

Празничната трапеза на Младенци също е свързана със символиката на числото 40. Всеки яде и пие по 40 неща, а на масата се слагат 40 сарми, 40 маслини, 40 зърна от хайвер, варят се 40 охлюва. Всички действия и ритуали се извършват за здраве и плодородие. По стария календар празникът съвпадал с деня на пролетното равноденствие 22 март. Затова и много от вярванията и обредите са свързани със слънцето. На Младенци то се обръща към лятото, слиза от небето и забива 40 нагорещени шиша в земята. Тя се затопля и посевите се събуждат. Пак на Младенци Господ удря 40 сопи  и змиите се събуждат и се обръщат на другата страна, но още не излизат от дупките си – това се случва на Благовещение. За да не се въдят змиите, на този ден се спазват редица забрани. Една от тях е да не се влачи конец, скрива се всичко червено. Както на 1 март – деня на Баба Марта, така и на Младенци, се палят огньове, които се прескачат. Къщата се обикаля три пъти с горящ огън.

На Младенци се пали огън и като част от друг специален ритуал. В Северозападна България млади момичета, достигнали предженитбена възраст, излизали извън селото още в ранни зори. Запалвали по високите места огньове и посрещали изгрева на слънцето в пълно мълчание. След това пеели песни, с които призовавали гората и цялата жива природа да се развива. На много места у нас млади момичета обхождат селското землище, изпълнявайки песни-пожелания. На този ден те избирали и своята водачка за Лазарица.