Документалният филм “Извън хватката на Хитлер” за спасението на българските евреи бе показан в ЮНЕСКО

По повод Международния ден в памет на Холокоста – 27 януари, в седалището на ЮНЕСКО в Париж бе показан документалният филм “Извън хватката на Хитлер”. Създаден по едноименната книга на родения в България израелски писател и историк Михаел Бар-Зоар, той е посветен на спасението на близо 50 хиляди български евреи от лагерите на смъртта.

Филмът предизвика възторга на хилядната многонационална публика в голямата зала на ЮНЕСКО в Париж. По особено драматичен и въздействащ начин творбата разказва малко известната по света история за това спасение в годините на Втората световна война. В България, тогава съюзник на Германия, подготвените през 1943 г. влакове за депортация на евреите не тръгват. Това е историята на един морален подвиг, на чиято разгласа проф. Михаел Бар-Зоар, автор на повече от 30 книги, посвещава много време и енергия.

“Светът трябва да знае, че по време на войната, когато всички страни, свързани с нацистка Германия или окупирани от нея, пращаха своите евреи на смърт, една малка държава реши да спаси своите евреи – казва той в интервю за Радио България. – Срещу тяхното депортиране се опълчиха всички слоеве на народа, църквата, дори профашисткото мнозинство в парламента и царят, обвързан с Хитлер. Има голям натиск от страна на немците – Хитлер дори извика българския цар, за да го накара да депортира евреите. Но нито един български евреин не е бил пратен в лагерите на смъртта в Полша. И цялото българско еврейство оцеля.”

Разказана днес, историята звучи донякъде невероятно. Затова при всяко представяне на своята книга и на документалния филм, проф. Бар-Зоар показва копия от документи и свидетелства на оцелелите български евреи.
Според него моралният подвиг на българския народ не е плод на случайност, а на дълбоката негова същност, която той нарича “българския дух”. “Това е специалният манталитет на българите, които нямат никакви претенции да бъдат висша или нисша раса, а гледат на хората като равни – продължава той. – В България еврейската общност живееше дълбоко свързана с българския народ. Затова, когато искаха да ни пратят в лагерите, хората ни усещаха просто като част от народа. Те не виждаха никаква разлика между българи, евреи, гърци, цигани и арменци, които в България живееха в голяма хармония.”

Сред другите причини, направили невъзможното възможно, Михаел Бар-Зоар посочва българската конституция, гарантираща равенството на всички граждани и изрично забраняваща вякакви актове на дискриминация. На тази част от конституцията се позовават депутатите, когато отхвърлят настояването на Германия за депортиране на евреите. Но и тук авторът на “Извън хватката на Хитлер” вижда отново проява на “българския дух”.

“За разлика от други нации, българите вземат всичко много на сериозно. Например своята конституция. Вярно е, че България имаше една прекрасна конституция. Но ще кажа, че и Франция имаше хубава конституция. Обаче за разлика от България, когато немските войници замаршируваха по Шан-з-Елизе в Париж, френската конституция бе сложена в хладилника. Докато българите я взеха много сериозно. Това проличава от дебатите в парламента и разговорите, водени с неговия подпредседател Димитър Пешев, една от най-важните фигури в спасението на евреите. В тях се изтъква аргументът, че евреите са български граждани и конституцията не позволява да бъдат гонени от страната.”

Друга много важна черта на спасителния за евреите “български дух” е присъщата на българите толерантност. В писмо до Берлин тогавашният немски посланик в София обяснява, че те “не разбират нищо от новите модерни идеи” и антисемитизмът им е непознат.

“Това е тайната – отбелязва Михаел Бар-Зоар. – България е много отворена към другия. Антисемитизмът беше внесен в България отвън. Това не беше българска черта. Да убедите българите, че евреите са основният им враг, че живеят на гърба на българите, когато повечето български евреи бяха дори по-бедни от българите, не беше лесно. И те не взеха това на сериозно.”

Един от епизодите на документалния филм разказва как няколко години след войната, заминавайки за Израел, цялата влакова композиция пее носталгичната българска песен “Хубава си, моя горо.... който веднъж те погледне, той вечно жалее...”. Сред емигрантите във влака е и Михаел Бар-Зоар, тогава още дете.

“Вижте, ние напуснахме България със сълзи – споделя той. – Ние не бягахме от България, тя ни беше много скъпа. Заминахме, защото българските евреи имаха силно национално чувство и много искаха да построят своята еврейска държава. Обаче връзката с България беше много дълбока, и не само заради спасяването им, а заради цялата им история на българска земя. В Израел дойдохме с голяма любов към България и се чувствахме не бежанци, а просто емигранти, има разлика. По-късно, когато българските евреи в Израел пътуваха за България на големи групи, отиваха да се поклонят на гробовете на патриарх Кирил и екзарх Стефан, техните някогашни защитници. А когато преди години България преживяваше дълбока икономическа криза, ние изпращахме цели самолети с лекарства и други помощи. Тъй като чувстваме България като наша страна. Имаме много дълбоки връзки с нея.”

Замислената следваща стъпка в популяризирането на спасението на българските евреи през Втората световна война, е създаването на игрален филм, посветен на драматичните събития. Сценарият е написан, търсят се продуценти и режисьор. Михаел Бар-Зоар се надява лентата да е готова до година и половина.

“Това трябва да бъде един голям филм, с американски режисьор, казва проф. Бар-Зоар. Трябва да има и американски продуцент, да намерим няколко големи звезди. Кризата няма да ни спре.”

Споделете

Документалният филм “Извън хватката на Хитлер” за спасението на българските евреи бе показан в ЮНЕСКО

Още от категорията

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Почитаме свети Климент Охридски – първоучител на българския народ

Православните отдават почит на Света Екатерина

Българско Национално Радио