13
Във всеки израз на идентичност и свобода човек може да открие парченце бунт. Ако иска да отвори очите и ушите си за него, разбира се. Да вземем например хип-хоп културата – движение, естетика, светоусещане, зародило се още през 60-те и 70-те години на ХХ век в Щатите. Да бъдем дори още по-конкретни в примера си. Да вземам вербалното проявление на хип-хопа – рап музиката. Рапът е продължение на поетична традиция, в която с точните думи и ритъм понякога можеш за кажеш повече, отколкото с който да е протест.
Някои от основоположниците на този жанр в музиката отдавна не са сред нас, но те са пример за това как до ден-днешен човек може буквално да върви с тях, слушалките в ушите много помагат за това. Интересно е колко близки могат да ти бъдат хора, които не просто не познаваш лично, но и с които ви делят светове. Винаги обаче можеш да се обърнеш към тях за съвет. Те ти разказват за живота, за несправедливостите в него и особено много за хубавите му черти. Учат те какво е болка и как да се справиш с нея. От тях знаем, че главата ни винаги трябва да е високо вдигната, но и да не се взимаме прекалено насериозно. Нито себе си, нито живота. Трябва и да се усмихваме, да не спираме да го правим, защото следват светли дни.
Сигурно ще е по-правилно да кажа, че тези хора ни мотивират, но те направо ни надъхват. Превръщат отчаянието в хъс, а бунта – в полет. А не е ли така с всяка форма на поезия всъщност?
Ако лириката е тъкмо това – поезия, която изразява чувствата и преживяванията на поета, то рапът не е ли ритъм и поезия в едно, един личен разказ за вътрешния свят на човека, който преминава през всичко външно къде с болка, къде с усилия, къде с безсилие? Това води до един много интересен въпрос, а именно – хип-хоп ли е Шекспир?
Двама съвременни български рапъри – Орлин Милчев - Атила и Николай Пенчев - NikiSan, изнесоха лекция по темата в рамките на Шекспировия фестивал в НБУ. С тях "Какво се случва" потърси допирните точки между музиката на съвременния бунт и класическите текстове на Шекспир. В предаването стана дума за паралелите между рап музиката, като част от хип-хоп културата, и творчеството на английския драматург и поет, и то от поетична, сюжетна и тематична гледна точка.
"Първата голяма стена е словото, езикът. Всеки млад човек, който се сблъска с Шекспир като театър, кино или текст и започне да го чете, изведнъж се шокира и си казва: "О, не, какъв е този език?! Не разбирам, объркан съм". И може би голямата ни цел, която искахме да преодолеем, беше да покажем, че всъщност езикът на Шекспир не е много по-различен от хубавата, стойностна – нова или стара – рап музика. От езика на рапа", обяснява Орлин Милчев - Атила.
Аз никога не спя, защото знае се сънят, че братовчед е на смъртта.
- Nas
Може би злоба аз сипя, а може би храна за духа.
- Eminem
Най-милостивият крал чрез сънищата с теб общува.
- RZA, Wu-Tang Clan
Този живот се оказва безпътен, умът ми размътен от призрачен тътен.
- Явката ДЛГ
Всичките тези цитати, които звучат "ужасяващо Шекспирово", само доказват, че езикът не трябва да ни плаши, а в самия Шекспир можем да открием и рап. Той всъщност е много познат на младото поколение – много повече, отколкото си мислим.
"Шекспир не е бил интелектуално упражнение за професори в Оксфорд и Кембридж, той е бил за масовата публика. Той е игран на площади и е бил за всички. Темите на Шекспир – освен власт, амбиция, ревност, както е в "Отело" – са и социални. Засягал е много социални проблеми, като расизма например. Расизъм имаме отново в "Отдело", но и във "Венецианският търговец", който сега се играе в Народния театър, където Самуел Финци е в ролята на Шайлок.
Откриваме социалната стълбица в пиесите на Шекспир. Големите монолози на крал Лир за какво са? Той в един момент казва: "Не ми трябва цялото богатство, не ми трябва семейството ми, дъщерите ми да ме атакуват заради това, което имам. Вижте как може да се живее без нищо. Вижте този просяк (който всъщност е един от другите персонажи, преоблечен като такъв) – той няма нищо и пак е щастлив, аз искам така да живея". Това е социален коментар на нивата в йерархията, това са и много съвременни теми", казва още Орлин Милчев. По негови думи тъкмо в това се откриват и паралелите с рап изпълнителите, които засягат същите теми в музиката си. Всичко според него е кръговрат от идеи, енергия и хиперлинкове, които, когато човек си подреди в съответния контекст, осъзнава, че не е случайна връзката между Шекспир и хип-хоп културата.
В рапа може да има агресия, но в тази агресия да живее поезия. Рапът може да бъде и много мелодичен и нежен. В комбинация с Майлс Дейвис или Хърби Хенкок той може да бъде и много джазов. Рапът може да бъде всичко, стига да бъде като категория естетизиран спрямо целта си. Той е и като терапия, чрез която се вглеждаш вътре в себе си и имаш възможността да изкараш истини, които не си подозирал, че носиш.
Рапът е огледало на човешката душа, която има своите кътчета тъмнина, но е и социален коментар.
"Словото е от първостепенно значение, особено в този наш жанр и тази култура. Наистина трябва да се използва по определен начин, да имаш ясна преценка и цел за това какво и по какъв начин искаш да кажеш. За мен ние сме като някакви алхимици, които си боравят с езика, защото той е един жив организъм. Дори в едно общество той се променя – има правила, които остават години след това, идват и други, защото това е нещо живо. Чрез словото ние достигаме до различни прозрения – дали за нас, дали за света около нас", обяснява и Николай Пенчев - NikiSan.
Чуйте отговорите в звуковия файл.
