По-високите германски разходи за инфраструктура ще стимулират икономическия растеж на Европа през следващите години, но не достатъчно, за да компенсират очаквания негативен ефект от американските тарифи, заяви пред CNBC Алфред Камер, директор на европейския отдел на Международния валутен фонд.
Миналата седмица МВФ намали прогнозите си за растеж в еврозоната, като понижи и оценките си за САЩ, Великобритания и много азиатски страни поради хаотичната тарифна политика на американския президент Доналд Тръмп.
Фондът вече очаква растеж на БВП в еврозоната от 0,8% през тази година и от 1,2% през 2-26 г., като това представляват низходящи ревизии с по 0,2% за всяка една от годините спрямо януарската прогноза.
"Митническите тарифи и търговското напрежение са тези, които натежават повече върху перспективите, отколкото положителните ефекти от фискалната политика", каза Камер и добави:
"Това, което виждаме, е, че имаме значително понижение на растежните прогнози за развитите икономики в Европа, а и за развиващите се страни от еврозоната, което е двойно по-голямо през този двугодишен период".
Негативното въздействие на тарифите ще бъде леко компенсирано от неотдавнашния законопроект за разходи за инфраструктура на Германия, който ще стимулира растежа в еврозоната през тези две години, посочи още той.
Изключенията, приети от дългогодишните правила за дълга на Германия, отключиха по-високи разходи за отбрана и позволиха създаването на фонд за инфраструктура и климат на стойност 500 милиарда евро. Ходът е описан от икономистите като потенциална "съществена промяна" за мудната най-голям европейска икономика.
Оптимизмът обаче е разклатен от американските тарифи, за които се очаква да забавят глобалния растеж и търговските потоци.
През миналата седмица няколко представители на Европейската централна банка заявиха пред CNBC, че макар инфлационният път да изглежда положителен – с тарифи, които потенциално биха могли да доведат до допълнително понижаване на инфлацията в блока – по-всеобхватните перспективи сега са значително по-несигурни.
Камер от МВФ заяви, че ЕЦБ трябва да намали лихвените проценти само още веднъж тази година с 25 базисни пункта въпреки рисковете за растежа.
Досега ЕЦБ понижи основните си лихви седем пъти с по четвърт процентен пункт всяко, започвайки от юни 2024 г. Последното ѝ понижение по-рано този месец доведе до намаляване на депозитната лихва, на която се гледа като основния лихвен процент на ЕЦБ, до 2,25%.
"Имаме много ясна препоръка към ЕЦБ. Това, което видяхме досега, е огромен успех в усилията за дезинфлация и паричната политика е проработила... така че очакваме устойчиво да се постигне целта за инфлация от 2% през втората половина на 2025 г.", отбеляза Камер в интервюто си за CNBC.
"Нашата препоръка е, че има място за още едно намаление с 25 базисни пункта през лятото, а след това ЕЦБ трябва да задържи този лихвен процент от 2% (на депозитната лихва), освен ако не се появят големи сътресения и не се наложи прекалибриране на паричната политика", добави той.
