Недоволството на хората в столичния кв. "Захарна фабрика" трябва да е към властите, които в продължение на десетки години можеха, но не намериха решение за ромите в гетото на бившия адрес ул."Суходол" №3.
Свидетели сме на бедствие, което придоби международен оттенък. В момента сме на прицела на Съвета на Европа, властите са призовани за действие. Проблемът трябва да се разреши окончателно и дългосрочно, а не да се настройват едни граждани срещу други.
Това коментира пред БНР-Радио София адв. Адела Качаунова - директор на Правната програма на Българския Хелзинкски комитет (БХК) от 2017 г., където отговаря за стратегическо водене на дела пред национални и наднационални юрисдикции. Поема поста съпредседател на БХК през 2024 г.
"Има разминаване между заявеното от районния кмет Емил Бранчевски и нашите данни – допълни тя. – Твърди се, че преди време е правена проверка на място и са установени 27 души като жители на гетото. Според нашите данни обаче става дума за поне 200 души. Този адрес ("Суходол" 3) е заличен през 2020 г. След изтичане на сроковете на личните документи, жителите тям нямаше как да се водят на този адрес. Хората останаха да живеят на същото място, но формално се регистрираха на други адреси."
Адв. Адела Качаунова припомни, че по проблема още омбудсманът Константин Пенчев имаше силни публични изявления и констатациите в докладите. Бяха изготвени законопроекти, които не се приеха. Ако се беше предприело узаконяване, щеше да се извършва облагородяване на такива места, сметоизвозване, както и други услуги, щяха да се събират данъци.
"Условията в такива гета са лоши, местните власти не влизат там, но постройките са единствени домове за хората. Никой не иска да живее в или до гето, но някои са принудени. Не трябваше да се стига дотук. Можеше да се действа превантивно. Това е живот по необходимост", допълни адв. Качаунова.
По нейна информация настанени са най-уязвимите от ромите – болни и с малки деца. Наистина има отказали настаняване в центрове или в недостроени панелки заради неподходящи условия, където животът не е възможен.
В момента някои от хората със съборени домове в "Захарна фабрика" живеят под тенти, дадени им от доброволци.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
