"При повечето от нас, които сме емоционално свързани с темата българи в чужбина, за съжаление тази емоция понякога ни пречи да видим практичната страна на нещата. Да видим статистическата страна на нещата, да подходим научно към темата. Аз много се радвам, че Спас Ташев успя да преодолее емоцията, за да облече тази сложна тема в цифри, факти и политики.“
Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че книгата не е кабинетен научен труд а инструмент за водене на активна външна политика в защита на българските малцинства.
"Книгата има и още едно за мен изключително голямо качество, че когато се подсказват от доц. Ташев работещите политики за нашата общност, те са извлечени от желанията и вижданията на самите общности. Впрочем, както за всичко останало, най-безполезни са политиките, които се правят в кабинети и някои хора, които смятат, че могат и знаят всичко без да има някаква връзка със самата реалност. Но тогава, когато човек отива на място, когато говори с нашите българи там, когато чува тревогите им и надеждите им, особено очакванията им, свързани с българската държава, тогава, повярвайте ми, определянето на такива политики става много по-лесно."
Проблем от практиката на доц. Спас Ташев в държавните институции го подтиква да започне да събира статистическите данни за историческите български общности в Западните Балкани.
"Работейки през годините, се оказа, че най-големият проблем практически е установяването на българския произход на тези хора. Аз самият съм бил член на Съвета по гражданство на няколко пъти и съм виждал какви дебати се водят. Как хора, които нямат познания, се произнасят категорично дали дадено лице е българин или не. Тук се стига до парадокси с едни и същи документи в рамките на едно и също семейство едни хора са признавани за българи, други не са признавани. Казва се – те имат користни цели, никакви българи не са. Поради което трябваше по някакъв начин да предложим научен подход, чрез който да се установява българския произход. А за да установим българския произход, трябва да стигнем до възходящ, който официално е бил признат за българин."
Така започва дългото търсене на учения в османските, австро-унгарските, френските, италианските и албанските архиви на данни от различни преброявания между 1913 и 2024 г. Всички факти в книгата са неоспоримо изведени от цитираните документи.
"Завоевание на тази книга е един наистина много сериозен метод на изследване на различни демографски процеси през всичките тези години и периоди– отчита вицепрезидентът Йотова, в чиито павомощия са и политиките за българите зад граница. – Една изключително достоверна статистика, която и днес служи, няма да се притеснявам да кажа това, като един много мощен и наистина реалистичен и достоверен инструмент тогава, когато за съжаление наши съседи се опитват по всякакъв начин да оспорват съществуването и днес на компактни български общности в тази част на Европа. На следващо място, тя е изключително ценен документ, с който могат да работят дипломати, могат да работят и българските институции тогава, когато се вземат политически решения, отнасящи се до нашите общности зад граница, тук на Западните Балкани – в случая в Албания и в Косово."
Първите части на книгата са писани след разпадането на комунистическия блок и отварянето на Албания към свободния свят. Докато последните са допълвани до първото официално преброяване на българите в страната.
"В книгата съм описал, че инициативата за създаване на български организации е на самите местни българи. Тоест, когато ние отидохме в Албания през 1992/93 година, там вече имаше местни организации от лица от Голо бърдо основно, които бяха създали своите сдружения. Да, те не се декларираха като българи, но изследваха миналото на своя роден край и в разговорите отчитаха факта, че това население говори български, искаха да установят контакти с български научни институции, чрез които да могат да правят по-задълбочени проучвания. Именно през този период започна да расте броят на българските организации. Постепенно се зароди идеята да се събере подписка и на базата на тази подписка, която беше връчена в албанския парламент и копие от нея беше връчена в Европейския парламент, през 2017 г. се стигна до официалното признаване на българското национално малцинство в Албания."
В своето изказване вицепрезидентът Илияна Йотова специално благодари на присъстващия посланик на Албания Инид Мило за съдействието, оказвано от Тирана на българската общност. Йотова пожела бърз успех на албанските преговори за евроинтеграция и подчерта важността в този процес на спазването на човешките и етническите права.
"Няма как да не се зачитат права, защото в крайна сметка точно заради правата и тези ценности, ние сме в голямото европейско семейство. Моята теза е, че там, където липсва отношение и спазване на човешките права, включително и на самоопределение на идентичност, на език, на култура и образование, там Европа свършва и това трябва да го разберат всички наши съседи."
Очаква се книгата на д-р Спас Ташев да бъде преведена на албански, но и на т. нар. бошняшки език заради българската диаспора от района на Призренска Гора в Косово. Авторът смята, че с развитието на процесите на Балканите изследването ще продължи да се разширява.
Снимки: aba.government.bg
