Авторът на книгата - проф. Георги Атанасов, е археолог и изследовател, проучващ от десетилетия култовите обекти по поречията на Суха река и Канагьол.
Според проф. Георги Атанасов, у нас има открити около 200 скални светилища, манастири и култови комплекси, датиращи от различни исторически епохи – от късната античност през Първото българско царство до Второто българско царство.
"Обикновено като се каже скален манастир, представите ни отиват към исихазма, към Второто българско царство. Напротив – тук, в Добруджа без съмнение имаме колония от времето на късната античност, имаме колония от времето на Първото българско царство – може би най-голямата. В представите е наложена идеята, че скалните манастири са нещо извън времето и пространството."
Смятало се е, че там живеят отшелници, откъснали се от света. Специалистът опровергава тази теза:
"Нищо подобно – почти всички скални манастири са в непосредствена близост, в съседство, дори в подножието на крепостите както от периода на късната античност, така и в Първото българско царство. Има симфония между населението, градския живот и монашеството, което е духовният водач – това са образованите хора."
99% от скалните манастири в България се намират именно в североизточната ѝ част. В други региони те са единични – по един-два до Видин, Никопол и в Родопите. Проф. Георги Атанасов обяснява защо това е така:
"Скалните манастири са най-висшата монашеска добродетел. Най-извисените монаси живеят в скалните манастири. Скалната обител става нещо много специално. Манастирите са около държавните центрове. Това не е абсолютно, но има такава тенденция."
В книгата се разглежда и т.нар. скално култово строителство.
"То не започва със скалните манастири. Скални култови паметници имаме в трако-римската епоха", уточнява проф. Атанасов.
"Пещерата е не само място за живот. То е място на култ, на съзерцание. Място, в което се раждат идеи и се прославят герои", допълва той.
Книгата, посветена на скалните култови паметници в Добруджа, излиза благодарение на проект на Софийския университет "Св. Климент Охридски", финансиран от Фонд "Научни изследвания". Проектът, ръководен от доц. Албена Миланова, е част от по-широко научно изследване, чиято кулминация е именно изданието, което представя уникалното културно наследство на Североизточна България.
Изданието е ценно както за специалисти, така и за туристи, които търсят дълбочина и връзка с миналото. Авторът вярва, че този тип културно наследство има огромен потенциал за развитие на културен туризъм в региона.
