Изпитанието (очистването) чрез вода или "Изворът на истината" е един от народните обичаи свързана с обредността, не само в християнството, но и с всички монотеистични религии. Изворът в Ейн Керем (вече - квартал на Йерусалим), е поне на 15 километра от Стария град. Наричат го "Изворът на Мария".
Според християнската традиция, бременната Дева Мария се срещна с братовчедка си Елисавета, съпруга на върховния жрец в Йерусалим - Захария. Елисавета отдавна е омъжена, но семейството няма деца. Край извора братовчедка й и казва, че съвсем скоро ще забременее и двамата новородени братовчеди ще се обичат като братя. На това място има множество манастири, а в малката църква, най-тачената икона е за целувката по време на срещата между Мария и Елисавета. Има традиция в черквата над извора да идват жени с молба за рожба. Те непременно си наливат вода и пият по време на молитвата. Успоредно с каноничния култ, съществува и местно поверие. За него разказва етнографът Мики Коен:
"Това е мястото, където ревниви кандидати за женитба и съпрузи водят бъдещите си или настоящи половинки. Според поверието само девица може да пие водата от него, и ако някоя, загубила девствеността си, се опита да я пие, освен, че е ще й горчи, устните й ще пожълтеят. Йосиф довел тук Пресвета Богородица, за да я подложи на изпитание, проверявайки какво има в утробата й. Водата в кладенеца била чиста, но горчива. Щом Пресвета Богородица се навела да пие, станала сладка.
В мюсюлманската традиция също има подобно поверие. В самото начало на 12 век абат Даниел за първи път документира Ейн Керем като свещено място. Ясно е описал църквите и християнските традиции, но не се споменава нито извора, нито някаква традиция, свързана с него. Легендата, предадена от католическия поклонник Феликс Фабри, посетил Светите земи в края на 15 век до голяма степен съвпада с днешните разкази на монахините от Горненския манастир, който с намира съвсем наблизо, заедно с още 3 женски манастира, че изворът започнал да тече по волята на Дева Мария, която дошла в подкрепя своята роднина Елисавета.
Християнската традиция за "Изпитанието с вода" се основава на апокрифното Протоевангелие на Яков от II в. от. н. е.: Традицията за "Изпитанието с вода" е била популярна както на Изтока, така и на Запада в древността, така и през Средновековието.
В ръкопис от 14-ти век думите на Мария, когато се обръща към водите на източника след изпитанието:
"Праведна вода, истинска вода, добра и любима вода, която ясно изобличава грешниците, освобождавайки невинните от смъртта, вода, която спасява живота ми, вода, в мен ти си чиста вода без недостатък и приятно питие, благодаря ти за моето целомъдрено девство и за непорочното зачатие."
Сюжетът в раннохристиянските апокрифи за изпитанието в Книгата на Числата, единственият пример за Старозаветен закон, изискващ Божествена намеса:
"И свещеникът ще постави жената пред лицето на Господа и ще открие главата на жената, и ще даде в ръцете й водата на спомените, горчива вода, което носи проклятие, ако жената се е осквернила и е изневерила на мъжа си (преди и след венчавката), свещеникът ще каже на жената:
"Господ ще те предаде на проклятие, ще направи утробата ти паднала и корема ти да се издуе, и нека тази вода, която носи проклятие, премине във вътрешността ви, така че гърдите ви да изсъхнат. И съпругата ще каже: Амин, амин. И свещеникът ще напише тези заклинания на свитък и ще ги измие в горчива вода. И ще даде на жената да пие горчива вода, която носи проклятие, и водата, ще влезе в нея за нейна вреда. Ако жената е чиста от греха, ще остане невредима от горчивата водата, която носи проклятие.
Подобно изпитание е описано и в еврейски източници. Във Вавилонския и Йерусалимският Талмуд в раздела "Нашите", "Жените" - проверката с вода е предназначена, забележете само към жените, премахната е малко преди разрушаването на Втория храм. В християнската традиция, трябва да се отбележи, че е има едно записано изключение: самия Йосиф годеник е бил изпитан заедно с Мария.
През Средновековието изпитанията са били широко разпространени. Яркият сюжет на "Изпитанието по вода" е много популярен сред хората, въпреки че официални представители на западната църква периодично се опитваха да успокоят буйното народно въображение. Борейки се с апокрифите за детството на Богородица, папа Пий V през 16 век заповядва и текстът за въвеждането на Богородица в храма , в богослужебните книги, да бъде значително съкратен.
През Средновековието са имали различни изпитания - индикации за вярата. Такова е прочутия барелеф "Устата на истината" в предверието на църквата "Санта-Мария-ин-Космедин" в Рим.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
