Икономическият натиск от високите мита на САЩ ще тласне глобалния публичен дълг над нивата от ерата на коронавирусната пандемия до почти 100% от световния БВП до края на десетилетието (до 2030 г.), тъй като по-бавният икономически растеж и търговия ще натоварят държавните бюджети, посочи Международният валутен фонд в последния си доклад "Фискален монитор", предаде Ройтерс.
В доклада си МВФ прогнозира, че глобалният публичен дълг ще нарасне с 2,8 процентни пункта до 95,1% от световния БВП през 2025 г., като Фондът каза, че възходящата тенденция вероятно ще продължи, достигайки 99,6% от световния БВП до 2030 г.
Глобалният публичен дълг достигна своя връх през 2020 г. при 98,9% от БВП, тъй като правителствата взеха големи заеми за облекчаване на негативните последици от Covid пандемията, а производството се сви. Дългът (като % от БВП) след това спадна в рамките на две години с 10 процентни пункта, но той започна отново да се повишава и последната прогноза показа, че това нарастване се ускорява.
"Големи тарифни решения от страна на САЩ, контрамерките от други страни и изключително високите нива на политическа несигурност допринасят за влошаване на перспективите и за повишаване на рисковете", предупреди МВФ.
В доклада се добавя, че това поставя правителствата пред по-трудни компромиси, тъй като техните бюджети са обтегнати от по-високи нужди от разходи за отбрана, искания за повече социална подкрепа и нарастващи разходи за обслужване на дълга, които могат да растат с един по-голям инфлационен натиск.
Прогнозите са, че годишният фискален дефицит на правителствата по света ще бъде средно 5,1% от БВП през 2025 г., в сравнение с 5% през 2024 г., 3,7% през 2022 г. и цели 9,5% през 2020 г.
Бюджетната перспектива се основава на "референтната прогноза" на МВФ за забавяне на растежа на глобалния БВП до 2,8% през тази година, която включва развитието на митата към 4 април. Икономическата перспектива, както и фискалната перспектива, биха се влошили, ако бъдат въведени по-строги мита от президента Доналд Тръмп и бъдат последни от ответни мерки, отбелязва Фондът.
Според него, нивата на дълга могат дори да се повишат над 117% до 2027 г. – нивото, което се прогнозира при силно неблагоприятен сценарий, "ако приходите и икономическото производство намалеят по-значително от настоящите прогнози поради повишени тарифи и отслабени перспективи за растеж".
Дълг на подобно ниво би представлявал най-високия като процент от БВП след Втората световна война, отбеляза МВФ.
Голяма част от растежа на дълга е концентриран в по-големите икономики, каза директорът по фискалните въпроси на МВФ Витор Гаспар пред агенция Ройтерс. Около една трета от 191-а страни членки на МВФ сега имат дълг, нарастващ с по-бързи темпове, отколкото преди коронавирусната пандемия, но те съставляват около 80% от световния БВП, добави той.
Нарастващият натиск може да доведе до увеличаване на търсенето на социални разходи, особено в страни, уязвими на сериозни сътресения от търговски шокове, което може да доведе до увеличаване на разходите, се казва още в доклада.
Добавяне към трудностите е оттеглянето на помощта на САЩ и на други по-богати държави към развиващите се страни - тенденция, която продължава през последните години, като "това означава, че тези страни ще се сблъскат с още по-сериозни компромиси, отколкото би било иначе", каза Гаспар.
МВФ прогнозира леко подобрение на годишните бюджетни дефицити на САЩ през следващите две години до 6,5% от БВП за 2025 г. и 5,5% за 2026 г., в сравнение със 7,3% за 2024 г. Това се дължи на комбинация от увеличени тарифни събирания въз основа на обявените мерки, както и на продължаващия икономически растеж на САЩ.
Но бюджетната прогноза на МВФ за САЩ предполага, че републиканските данъчни облекчения, приети през 2017 г., изтичат в края на годината, както е предвидено. Администрацията на Тръмп иска да ги удължи, което според бюджетни експерти ще добави около 4 трилиона долара към дълга на САЩ за десетилетие.
Очаква се също така фискалните дефицити на Китай да нараснат рязко през 2025 г. до 8,6% от БВП от 7,3% през 2024 г., установявайки се на 8,5% през 2026 г. Разходите за икономически стимули бяха цитирани от МВФ като причина прогнозата за икономическия растеж на Китай за 2025 г. да се запази на ниво от 4%, частично компенсирайки голямото забавяне заради тарифната война със САЩ.
Въпреки увеличаването на дълговия натиск, МВФ удвои своите съвети към страните да дадат приоритет на намаляването на публичния дълг, за да помогнат за изграждането на фискални буфери за справяне с бъдещи икономически шокове, което ще изисква деликатен политически баланс.
"Държавите с ограничено фискално пространство в държавните бюджети трябва да прилагат постепенни и надеждни планове за консолидация и да позволят на автоматичните стабилизатори, като обезщетенията за безработица, да работят ефективно. Всички нови нужди от разходи трябва да бъдат компенсирани чрез съкращения на разходи другаде или нови приходи", отбеляза МВФ в своя доклад.
