Това обясни в интервю за БНР журналистът Ванина Тодорова от "Капитал", която изследва темата.
По думите ѝ, виждаме клипчета в социалните мрежи, които ни карат да купуваме продукти, които невинаги ни трябват или не носят стойност като в рекламите, а деинфлуенсърите ни призовават да спрем и да се замислим.
Философията е откажи, намали, използвай повторно, поправи, рециклирай, компостирай. Фактор за активността на деинфлуенсърите е и нарастващото притеснение от екологичните последици на свръхпазаруването. Друг аспект са финансовите щети, посочи Тодорова.
Инфлуенсър маркетингът бележи доста голям ръст. Очаква се до 2027 г. да достигне половин трилион долара, коментира журналистът.
"Наистина е голям скок и много бързо се развива този инфлуенсър маркетинг и това са най-големите платформи за реклама, не е телевизията."
Деинфлуенсърите сами по себе си са инфлуенсъри, защото имат влияние. Те също ни влияят, но идеята е, че ни влияят към по-добро. Обмислено харчене, устойчиво потребление, подчерта Ванина Тодорова в предаването "Хоризонт до обед".
Журналистът даде пример с бързата мода – втори най-голям замърсител на планетата.
"Дори в България започват да се появяват големи групи в социалните мрежи за хора, които искат да препродават дрехите си. Това е голям плюс. Магазините втора ръка също помагат. Има хора, които даряват дрехи. Това тепърва в България ще набира скорост."
Според Тодорова деинфлуенсърството на този етап се възприема по-скоро като тренд, а не като дългосрочна промяна.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.