7
Великден не е просто празник от календара - той е време на съпреживяване, на обновление и на възраждане. Във всеки български дом тези дни се носи не само ароматът на пролетта, но и на нещо по-дълбоко - на спомени, на традиции, на обич.
Да има кой да ти покаже, да те поведе за ръка и да те напътства, докато приготвяш трапезата за един от най-светлите християнски празници, е щастие.
Благодатният огън се спусна в храма в Йерусалим
Ще прекрачим прага на едно семейство в силистренското село Калипетрово, за да научим тайните на козунака с конци.Един от най-ярките символи на Великден у нас е козунакът - пухкав, ароматен, с преплетени нишки, които сякаш разказват истории от миналото. Правенето на козунаци е онзи специален ритуал, в който домакините влагат не просто продукти, а частица от себе си. Елена Узунова започва сама да прави козунаци, когато е на 29 години.
Рецептите често се предават от поколение на поколение - в пожълтели тефтери, наум, или просто от една съботна сутрин в кухнята, когато майка и дъщеря месят заедно. Някъде се слагат стафиди, другаде – локум, портокалови корички или орехи. С годините нещата се променят, включва се в разговора и снаха й Тодорка Узунова.
Бабите ни знаят, че тайните на хубавия козунак не са само в маята или в броя на месенията, а в търпението, в топлината на ръцете и в благата дума, изречена по време на приготвянето.
В миналото козунаците са се пекли в пещ, но бързо могат да изгорят, затова е най-сигурно във фурната на печката. И ако все още не сте избрали на коя рецепта да се доверите, ето предложението на семейство Узунови, изпитано в годините съчетание на съставки.
Когато е готово тестото, го оставяте да втаса половин час, на топло във фурната загрята на 35 градуса. След това с усукване си правите плитките на козунака, слагате пълнежа, пълните формите и отново оставяте половин час да втаса втори път. Печете на 180 градуса и проверявате с клечка, стар и добре изпитан метод.
Запазването на тези кулинарни и духовни традиции е израз на нашата културна памет. Във времето на скорост и технологии, именно ритуалите около празниците ни връщат към същността - към дома, към вярата, към корена.
Великден е време за семейството - за тишина, за прегръдка, за благослов. И ако има нещо, което ухае на всичко това едновременно, то е козунакът – не просто сладкиш, а символ на грижата, на отдадеността и на любовта, която преминава през поколенията.
Козунак по стара добруджанска рецепта:
· 1 кг брашно
· 6 яйца
· 250 мл прясно мляко
· 300 г захар
· 50 г краве масло или свинска мас
· 50 мл олио
· Пакетче суха мая
Захарта се стопява в топлото мляко, яйцата се рацливат и се добавя олиото. Постепенно се добавя брашното и се меси, като прибавят маслото или свинската мас, която трябва да е мека, докато тестото започне да се отделя от ръцете. Меси се дълго - поне 40 минути. След като втаса, се оформят плитки, слага се пълнеж по желание, украсяват се с ядки или захар и се пекат на умерена фурна.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
