Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
“Българската следа” е новата книга с художествена журналистика на Димитър Кенаров. Книгата събира литературни репортажи и есета на автора, излезли в чуждестранни издания през годините. Изданието предлага един доста по-различен поглед към българското.
Дори и част от текстовете да са писани преди повече от десетилетие, днес тяхното послание остава живо именно заради различния ъгъл, от който се разглежда миналото.
“Жанрът, с който аз се занимавам не е особено популярен в България. Това, което аз правя, е т.нар. литературна или наративна журналистика, която е един вид кентавър, съчетаващ похватите на литературата и белетристиката, т.е. сцени диалози, герои, със точността към детайла и към факта на документалистиката”, разказа Димитър Кенаров. Това е жанр (nonfiction), който е популярен основно в САЩ, въпреки че има представители и в Европа, т.е. жанрът има все пак гласност и почитатели, но те са основно в САЩ, откъдето и започва през XIX век този стил с автори като Джек Лондон и Стивън Крейн.
Идеята е да бъдат представени социалните проблеми по един малко по-разказвателен начин, за да може да породят повече емпатия у читателя. Жанрът се развива и вече в този стил има писатели като Джордж Оруел с “1984” и “Фермата на животните”, но според Кенаров той е най-силен като журналист, който описва гражданската война в Испания и от улиците на Лондон и Париж.
В книгата има и текстове, които са по теми, върху които Кенаров пише отдавна - изследване на живота и работата на журналиста Георги Марков, Юлия Кръстева, Георги Господинов - различен по характер изследователски дискурс, журналистически, но и литературен.
Желанието на Димитър Кенаров е в тези текстове, които е писал за чуждия печат да не превръща страната ни в клише, в семпла държава, дори когато говорим за фигури като Георги Марков, Юлия Кръстева, Иво Димчев, Георги Господинов, а те да бъдат по-усложнени и тяхната противоречивост в живота и в работата да бъде изнесена на преден план.
Затова, когато решава да ги преведе обратно на български език, надеждата му е, че този тип противоречивост и многогласие, опит за пречупване на познатото клише, може да импонира и на българските читатели, защото ние също имаме много клишета за себе си.
Чуйте разговора на Даниел Ненчев и ко-водеща Вяра Николова в звуковия файл.
