В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15 дни. Сега обаче, синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" настоява, че 15 дни са прекалено много, и предлага броят им да бъде сведен до 7.
Защо се случва тази промяна и какво казва тя за съвременното българско училище? Това е въпрос, на който търси отговор философът по образование и активист Ирина Манушева. Тя е добре позната с участието си в дебати за справедлив достъп до образование и подобряване на образователните политики у нас.
В предаването "Време за наука" Манушева коментира темата с тревога.
Миналата година, припомня тя, увеличаването на позволените дни за отсъствия по домашни причини беше приветствано като стъпка към нормализиране на отношенията между училището и семейството. Учители, родители, лекари и граждански организации настояваха за тази промяна, за да се намали бюрократичният натиск и да се избегне абсурдната ситуация, в която родителите са принудени да прекарват часове в лекарски кабинети заради хрема или леко неразположение. Решението тогава беше възприето като компромис – стъпка към доверие и човечност в системата.
Днес, година по-късно, без да са представени реални данни за злоупотреби, това право е на път да бъде ограничено. Ирина Манушева е категорична – не става дума за привилегия, а за елементарно, логично право, което съществува във всички европейски държави. Никъде другаде не се изискват медицински бележки за кратки отсъствия от училище. Според нея сигналът, който се изпраща към родителите, е ясен – училището не им вярва. Вместо партньори в грижата за децата, родителите отново се третират като потенциални нарушители на правилата.
Вместо да търси доверие и сътрудничество, системата изглежда се връща към стари модели на подозрение и контрол. А това, според Манушева, е не само крачка назад, но и симптом за по-дълбоки проблеми в идентичността на съвременното българско училище.
Какъв образ на образованието градим, когато отнемаме дори малките знаци на доверие към родителите? И какви послания изпращаме на децата, когато бюрокрацията отново взима връх над здравия разум?
Тези въпроси остават отворени – и изискват не просто отговори, а внимателна, дълбока и обществена дискусия.
Слушайте!