Европейската комисия проучват правни възможности, които биха позволили на европейските компании да развалят дългосрочни договори за руски газ, без да плащат солидни неустойки на Москва.
За целта ЕК проучва договорите и възможността за обявяване на т.нар. "форсмажорни обстоятелства", което би позволило на вносителите да излязат от задълженията си, без да плащат допълнителни такси, съобщиха пред "Файненшъл таймс" трима европейски служители, запознати с плана.
"Ако цялата идея е да не се плаща на Русия, тогава изплащането на компенсация ще подкопае цялата цел", каза един от тях.
Този ход подчертава борбата на ЕС "да се откачи" от руската енергия и да лиши Кремъл от приходи за войната му в Украйна. Газът на Москва сега съставлява едва 11% от тръбопроводните доставки за единния блок, в сравнение с почти 40% през 2022 г., но обемите на руския втечнен природен газ (LNG) се увеличиха бързо през последните три години, отбеляза финансово издание.
Юристи на Комисията проучват правни възможности като част от пътната карта за това как блокът ще се отърве от руските изкопаеми горива до 2027 г.
От Комисията отказаха коментар на информацията на "Файненшъл таймс".
Планът на ЕК идва в критичен момент за съюза, тъй като той също така се опитва да представи на САЩ енергийна сделка в опит да се намери решение на проблема с тарифния режим на президента Доналд Тръмп.
САЩ вече са най-големият доставчик на втечнен природен газ за ЕС и се разглеждат като очевиден заместител на всяко по-нататъшно намаляване на руското гориво.
ЕС е платил на Русия за нефт и газ 21,9 млрд. евро между февруари 2024 г. и февруари 2025 г., според Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.
За разлика от руските въглища газът не беше обект на забрана за внос, докато в същото време ЕС забрани около 90% от вноса на петрол от Москва. Вносът на руски природен обаче се е увеличил с около 60 процента през последните три години, но общият износ на руски газ за блока все още е най-нисък от 2022 г.
Пътната карта, която първоначално трябваше да бъде публикувана през март, беше отложена отчасти поради опасения, че всяко последващо законодателство ще бъде блокирано от Унгария и Словакия, които сега формират по-голямата част от оставащите в ЕС доставки на руски газ по тръбопроводи.
Проруското правителство на Унгария заплаши, че ще отхвърли газовите санкции, които се нуждаят от единодушно одобрение от 27-те държави членки на ЕС.
Пътната карта също така беше отложена поради дискусии за бъдещето на тръбопровода "Северен поток", свързващ Германия и Русия, които бяха възобновени на фона на усилията на САЩ да намерят сближаване за прекратяване на войната в Украйна, и включването на закупуването на газ в търговските преговори с администрацията на Тръмп.
"Това е бъркотия. Как се вписват САЩ във всичко това? Как да диверсифицираме?", каза неназован европейски дипломат.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче посочи пред "Файненшъл таймс", че планът трябва да бъде публикуван след "три до четири седмици".
Въпреки натиска от Брюксел, страните от ЕС се притесняват да принуждават компаниите си да прекратят договорите с Русия за втечен природен газ на фона на опасения, че това ще повиши цените, докато компаниите се борят с геополитически сътресения и високи производствени разходи.
Комисията даде правомощия на държавите членки да попречат на руските и беларуските оператори да свързват втечнен природен газ към пристанищната инфраструктура или да изпращат своя газ през тръбите на ЕС, но европейски министри се оплакаха, че това не им дава достатъчно силни правни инструменти, за да принудят компаниите да нарушат своите договори с русата страна.
Сложността за юристите на ЕК е, че договорите са тайни и обикновено се различават. Използването на войната в Украйна като "форсмажорни обстоятелства" може да не е достатъчно от правна гледна точка, каза служител от ЕС.
Пристанищата на Франция, Испания и Белгия са основните центрове за внос на руски LNG. Московският завод Yamal LNG все още има договори с някои от най-големите енергийни компании в ЕС, включително с Shell и Naturgy, отбелязва "Файненшъл таймс".
Базираният в Брюксел мозъчен тръст "Брюгел" (Bruegel) се аргументира по-рано този месец в полза на налагането на тарифи, но не и на пълната забрана на вноса на руски газ, отбелязвайки, че първото ще генерира приходи за ЕС и ще принуди руските доставчици да намалят цените, за да останат конкурентоспособни. За разлика от санкциите, митата изискват само мнозинството от държавите членки на ЕС да ги подкрепят, за да бъдат одобрени.
"Спешно е необходим ефективен общ инструмент за вноса на руски газ, тъй като в противен случай Русия може отново да използва перспективата за "селективни" доставки на газ, за да подхранва дълбоки разногласия между държавите членки", посочват от "Брюгел".