В поредния епизод на видео подкаста "Двете страни на монетата", Ани Владимирова и София Владимирова ни срещат с Елисавета, която знае как да стои изправена в свят, който често се люлее между очаквания и реалност. Тя е успешен юрист, уверен милениал и човек, който не се страхува да бъде откровен за страховете, мечтите и предизвикателствата, пред които се изправя нейното поколение.
За произхода си Елисавета разказва:
"По майчина линия зад мен стои известен и значим български род Златарски. Започва с Даскал Кольо от Златарица - Златарски, споменаван в тържествата за Будителите, подписал документа за Самостоятелна българска църква 1850. Двама от четиримата му сина са били ректори на Софийския университет, а именно проф. Васил Златарски - историк и моят пра- прадядо проф. Георги Златарски, геолог, създател на минното дело в България, открил и разработил Мини Перник. Прадядо ми Никола Златарски, юрист, почива млад, но е един от създателите на хор "Гусла".
Най-важния до сега мъж в живота ми, отгледал ме бащински с огромна обич, е дядо ми - проф. д-р Георги Златарски, лекар, отдал 45 години на българската и европейска коремна хирургия, 40 години на болница "Пирогов". Баба ми доц. Златарска е един от създателите на хемодиализното лечение у нас.
В такова семейство съм расла и възпитавана с много любов и здрави традиции, с почит към корените и родова памет".
Как се калява характерът на едно поколение?
Елисавета не се състезава с другите – тя се състезава със себе си. И точно в тази надпревара – често незабележима, изтощителна, но дълбоко вдъхновяваща – тя открива силата си. В изненадващо откровен и личен разговор с Ани и София, тя говори за това как се учиш да бъдеш честен със себе си, особено когато най-лесно е да се скриеш зад ролите: на добрата дъщеря, амбициозната служителка, перфектния приятел.
Това не е епизод за успехите и постиженията. Това е епизод за малките победи, които не се снимат и не се качват в Instagram – но градят вътрешния свят на човека.
Да признаеш, че си уморен.
Да предпочетеш истината, дори когато е неудобна.
Да спреш да се харесваш на всяка цена
Да избереш просто… себе си
Между поколенията – мост или пропаст?
Милениалите - актуалният ни живот е в техните ръце. Можем ли да им се доверим? Накъде ни водят с темпа си на живот, с целите които гонят, с ценностите които отстояват…?
Елисавета има брат и сестра. Те са от друго поколение, с друг ритъм на живот, с друг език, с различен поглед към света. И все пак, в този разказ няма конфликт – има наблюдение. Как милениалите гледат на живота? Какво виждат, когато гледат по-младите – и какво усещат, когато погледнат назад? С деликатност и самоирония Елисавета говори за поколенчески сблъсъци, но и за поколенческо приемане – защото, казва тя, "всички се опитваме да намерим себе си, просто го правим по различен начин".
Гледайте:
