"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване.
Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично през годините остава питането им "Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея Метрополитън?". През 1989-а числата са стряскащи: по-малко от 5% от изложените художници са жени, но 85 на 100 от голите тела в залите са женски.
Как днес се справяме с трудните отговори и защо още има смисъл да ги търсим?
Ретроспективната изложба на герилите, посветена на историята и творчеството им, можете да видите в Националната художествена галерия до 8 юни. В началото на март те не просто откриха експозицията, но и се присъединиха към осмомартенския марш в подкрепа правата на жените.
Какво е 40 години да носиш маска на горила, за да бъдеш герила?
Две от основателките на Guerrilla Girls с псевдоними Фрида Кало и Кете Колвиц разказват в интервю за "Изотопия".
Кете Колвиц, Лора Търколева и Фрида Кало (от ляво надясно). Снимка: Надежда Московска
"Маските се превърнаха в наша запазена марка. Наистина стана случайно. Когато започнахме, групата ни реши да бъдем анонимни и се нуждаехме от маскировка. Веднага щом разлепихме първите си плакати по улиците на Ню Йорк, всички искаха да говорят с Guerrilla Girls.
Беше нещо ново, а искахме да останем анонимни, така че трябваше да се скрием. Член на групата, тя не беше добра в правописа, изписваше думата guerrilla като gorilla. Ето това ни се стори като план. Взехме си маски на горили и излизахме навън с тях.
Не горилата е важна, а че обичаме това, което правим, и се опитваме да променим мисленето на хората. Образът на горилата помага, защото привлича вниманието. Смятам, че сме късметлийки, защото работата ни постига търсения ефект", разказва Кете, а Фрида акцентира върху свободата, която маската дава да казваме нещата, за които инак бихме замълчали:
"Човек дори не си представя какво може да излезе от устата му, когато е с маска на горила! Ако си малко по-срамежлив без маската, можеш да бъдеш малко по-открит, когато я носиш. Всеки от нас има своята представа за себе си. В момента Ви говоря, носейки маската на герила, но Вие не познавате истинската ми личност. В известен смисъл сега нося друга маска и Ви разказвам неща, които не бих казала, ако ме виждахте такава, каквато съм."
И Фрида, и Кете са художнички.
Кете е от Ню Йорк, "а там човек израства с протести. Когато бях малка, вече имаше движение за граждански права, все още нямаше за правата на жените, но по всякакви други въпроси, например войната във Виетнам, бях на улицата и протестирах. Изгониха ме от колежа заради участие в демонстрация."
Демонстрацията е срещу самия университет. Студентите първо превзели сграда, после били изгонени от нея, но и от университета.
"Собствената ми работа винаги е имала политически аспект, но не по дидактичен начин, а по наистина творчески като различния подход, който всички в Guerrilla Girls се стараем да поддържаме”, разказва Кете и продължава:
"Ние сме две художнички в едно тяло и аз обичам да се занимавам с акциите ни. Фантастично е да ги измисляме, да работим заедно и да правим неща, които хората не са виждали преди; неща, които биха могли да променят мнението им."
Кете казва, че никога не им е хрумвало да се откажат. Избират псевдонимите си, защото искат хората да знаят повече и за Фрида Кало, и за Кете Колвиц.
"Те не са били истински звезди приживе, превърнали са се в такива. Решихме, че ще вземем за псевдоними имената на мъртви художнички, които по онова време, през 80-те, не бяха част от официалния канон на историята на изкуството. Избрахме ги, за да ги запазим живи и да накараме хората да питат за тях", обяснява Фрида.
За Кете от Guerrilla Girls истинската Кете Колвиц е важна заради политическите теми в творчеството ѝ: "Работила е по теми, по които работим и ние, както и други художници като нас. Не само се възхищавах на работата ѝ, но и на активизма ѝ."
Назад във времето Guerrilla Girls се събират, водени от възмущението към куратор, който през 1985 г. казва: "Ако не сте в изложбата ми, трябва да преосмислите артистичната си кариера." Днес той не е между живите, но според Фрида е съжалявал за думите си. "Превърнаха се в своеобразен призив да направим това, което направихме, за работата ни."
"Той организира изложба под надслов "Международен преглед на живописта и скулптурата". Според рекламните материали беше едно от най-великите неща на всички времена. Той каза: "Ако не сте част от изложбата, трябва да преосмислите кариерата си." Хората, които не бяха допускани до музеите като жените и цветнокожите, веднага реагираха: "По дяволите, занасяте ли се с нас?".
И така, беше организирана демонстрация, не от нас, но отидохме. Беше удивително да видим как на никого не му пука! Това бе нашият момент, в който ясно си дадохме сметка, че трябва да има по-добър начин. Така се родиха Guerrilla Girls", продължава разказа си Кете.
Изложбата тогава е организирана от Музея за модерно изкуство. "Представата им за международни артисти беше за бели мъже, предимно американски художници. Това бе много, ама много ограничена идея за най-значимото и най-смислено изкуство по онова време", допълва Фрида.
"Освен това идеята, че има нещо най-добро, е просто нелепа. Хората имат различни мнения, различна естетика, за различни неща ги е грижа. Нямаме нужда да ни обясняват кое е най-доброто, като зрители трябва да гледаме сами и да решаваме какво от видяното ни говори", категорична е Кете.
Нито тя, нито Фрида разбират изкуството като "олимпиада, на която шепа хора печелят, а всички останали губят."
Според Фрида "въпросът е дали гледате от долу нагоре или от горе надолу по отношение на културата, дали културата идва от творците или се спуска от овластените, които решават какво е важно. Аз лично съм на страната на творците. Културата е това, което артистите създават, а не това, което кураторите ни казват, че е."
Дълги години овластени са били предимно мъжете и това също оставя траен белег в историята на изкуството.
В своите плакати на обществени места, в публични акции, но и в изложбени зали от Guerrilla Girls ни напомнят, че в автобусните и куриерски компании на Ню Йорк например има повече дами, отколкото в художествените галерии.
Припомнят ни и думи като тези на Конфуций: "И сто жени не струват колкото един тестис". Според Пикасо има само "богини и изтривалки", а за Наполеон жените по природа са робини на мъжете. Жената е сбъркано и несполучливо създание, твърди Тома Аквински.
Подобни откровени глупости провокират художничките от колектива да обикалят света и да говорят открито, а понякога и непослушно, за двойните стандарти в изкуството и живота с надежда, че историята може да се пренапише, стига да положим усилия.
Фрида и Кете сравняват работата си и с детективската. "Детективи сме, защото се вглеждаме в статистиката и институциите. Днес много музеи ни канят да ги критикуваме върху собствените им стени. Правили сме много изложби и в Европа, Германия, Лондон и т. н., правим специални проекти за колекциите им", казва Кете. Сигурна е, че музеите преосмислят позициите си, но не особено бързо. "Много институции се опитват да наваксат изоставането си и да свършат по-добра работа. Проблемът е, че са приклещени сред произведенията, които имат от векове."
"Друга идея зад детективската работа е тази за писането на история. Тя никога не е завършена, не е уредена и не е еднозначна. Винаги има какво още да се открие и разбере, особено когато става дума за маргинализирани артисти, останали встрани от общоприетия разказ. Винаги гледаме на миналото по нов начин и описваме наново какво е било. За мен изкуствоведските изследвания са детективски и ако не предлагат нови идеи за миналото, не са си свършили работата", коментира Фрида.
Въпреки опита с различни културни институции, за 40 години Guerrilla Girls имат едва няколко изложби в комерсиални галерии, от които не печелят нищо.
"Имаме късмет, че можем да избираме хората, с които работим. Понякога някой идва при нас и ни се струва страхотен. Съгласяваме се да работим заедно, така се случи и за изложбата ни в Ню Йорк, в галерията на Хана Траоре. Беше наистина страхотно, както и изложбата ни в галерията за улично изкуство в Лос Анджелис. Работили сме по целия свят с човека, който ръководи галерията. Той организира големи изложби на улично изкуство не само в Лос Анджелис, но и в Ню Йорк, Лондон, Китай и т. н. Работим с него от години. Попита ни: "Искате ли да го направим?". А пространството е голямо, точно на главната улица в Лос Анджелис.
Отговорихме: "Разбира се!". Попита ни дали искаме гигантска надуваема горила на покрива на галерията. Разбира се, че искахме. Беше чудесно преживяване! Не беше нещо красиво и напудрено, а огромно, право в лицето ти", спомня си Кете, а Фрида обяснява:
"Арт светът е структуриран така: има галерии, които продават изкуство, и музеи, които го колекционират и съхраняват. Това са много различни институции. Преди пътят за влизане в музея минаваше през търговската страна на изкуството, а ние никога не сме били част от нея, защото нямаме нищо, което да се продаде като ценност. Правим плакати, които могат да се възпроизвеждат до безкрай. Продаваме тениски и мърчандайз, така че никога не сме били особено привлекателни за комерсиалните галерии.
Обаче имаме известен успех в музеите, без да сме постигали какъвто и да било в света на търговията. Гордея се с новата парадигма, която създадохме, заобиколихме комерсиалната система и навлязохме в колекционерското изкуство, което би трябвало да въплъщава знанието, достойно за съхранение, без да е конвертируем продукт. Комерсиалните галерии следват собствен път и някои от тях поискаха да изложат работите ни, без да се налага да печелят от нас. Много сме щастливи от тази ситуация, не случва често и е много специална."
А може би не е обичайно Guerrilla Girls да излагат в галерии и музеи, след като говорят за корупцията в тях?
"Ако ще критикувате музеите, трябва да разкритикувате структурата им, какво правят хората в тях и силите, които ги създават и им влияят, защото дават парите. Вярно е, че имаме няколко национални музея във Вашингтон, управлявани от държавата. В повечето случаи обаче музеите са частни.
Трябва да продължавате да оказвате натиск. Публиката смята, че всичко в музея е страхотно и това, което музеят прави, е страхотно. Отиваш там, за да станеш културен. Понякога хората са ядосани и с право, защото музеите ги поучават. Голяма част от работата ни е да овластим хората, за да разберат какво наистина се случва в музеите, да поставят под въпрос това, което виждат, да му се наслаждават, но да си задават въпроси", убедена е Кете.
Фрида вярва, че за целта все още са ни нужни и малкото музеи, посветени на жените, не ги разбира като самосегрегация от страна на художнички и куратори.
"До момента, в който станат излишни, се нуждаем от тях. Ако това са единствените места, където женското изкуство се оценява и показва, тогава трябва да ги подкрепим. Ако се превърнат в своеобразно затворено гето, би било проблем. Но има и други специални музеи. Музеят на американското изкуство "Уитни" гетоизира ли американските художници? Не съм сигурна. Смятам, че има всякакви музеи и те трябва да се изграждат с ангажимент да представят определена култура."
Guerrilla Girls приканват публиката си към креативно, професионално оплаквачество. Кете пояснява:
"Работата ни е да се оплакваме. Всичко, което правим, е критика на системата, политиката и много други въпроси. Когато говорим за оплакванията, сме сериозни. Преди много, много години ни хрумна, че ако ще ходим по музеи и други пространства, на улицата и т. н., и ще се оплакваме, хората, които идват да ни видят, също са в правото си да се оплачат. Затова направихме Отдела за оплаквания на Guerrilla Girls. Има такъв и на изложбата в София.
Обичаме да има отдели във всяка наша изложба, те дават на хората много поводи за размисъл. Обикновено се оплакват от какво ли не. Фантастично преживяване! Всеки път си мислим дали хората наистина ще напишат нещата, от които са недоволни. Затваряш очи за 10 минути и всичко е пълно, гигантската стена е изписана! Хората искат да участват, да бъдат чути. в известен смисъл това е нашата работа. Затова е толкова хубаво всеки, който дойде на изложбата, да може да се оплаче."
"Изкуството е дискурс. Спорим кое е значимо и смислено. Проблемът с официалната култура е, че изисква по-скоро одобрение, отколкото критичен поглед. Обичам да слушам как тийнейджъри спорят каква музика харесват и кой певец е по-добър от друг, защото развиват вкуса си и осъзнават, че няма една-единствена, одобрена, монолитна естетика, че тя е нещо, което подлежи на обсъждане. Защо да нямаме същото отношение към това, което виждаме в музеите?", пита Фрида.
От какво се оплакват посетителите на изложбата на Guerrilla Girls у нас?
От "сексистките плъхове", от Путин, от Тръмп, от невъзможността да видят Палестина свободна, от оглушителната липса на журналисти, от това, че Деми Мур е ограбена, задето не получи "Оскар". Хората са рисували женски тела, маймуни, някой е написал, че феминизмът води до невроза и депресия, на стената се е водил и писмен спор за войната в Украйна. До началото на юни и вие можете да се изкажете в софийския отдел за оплаквания.
Акциите на групата са в различни страни по света, но и представители на различни държави имат интерес към анонимните творци. Полюбопитства и руската посланичка Елеонора Митрофанова, но бе изгонена от откриването от посетители с възгласите: "Тук не е Москва", "Убийца", "Слава на героите" и "Слава на Украйна".
Може ли този протестен акт да се възприеме като оплакване? Може ли и Митрофанова да се оплаче от нещо?
Фрида и Кете не отминават по-щекотливите въпроси за връзката между политиката и изкуството у дома и навън.
За Кете е трудно да се ориентира в случващото се в България. "Това, което чухме, е, че тя е била в много музеи и затова, по някаква причина, тества какво е допустимо и какво не. Някои музеи ѝ дават отпор. Тя не беше поканена на нашето откриване, но се появи и някои хора се ядосаха."
"Също така тя избра да дойде на откриването, публично събитие, на което хората ще я разпознаят. Въпросът ми е защо не дойде в спокоен ден, за да осмисли работата ни. Може би всичко е било предварително подготвено", предполага Фрида.
Въпроси обаче се трупат и към родната им страна. Например що за съвременно изкуство е Доналд Тръмп?
"Ама той съвременно изкуство ли е?… Какво ли би било изкуството на Тръмп…? Може би само негови портрети. Той би наредил всички музеи да са пълни с негови портрети", разсъждава Кете.
Фрида прави и исторически паралел: "Нали се сещате за всички картини на Наполеон, просто сменяте лицето му с това на Тръмп. Изкуството му определено би било героично. Само вижте къщите му! Живее на места, от които крале, кралици и императори сякаш са си тръгнали току-що. Той има силна монархическа и аристократична фиксация. Влюбен е в британския крал и в идеята за себе си като за специален човек със специални сили. Има толкова много интересни мемета за него, че може да се направи изложба само с меметата за Доналд Тръмп."
Положението на жените в САЩ днес също буди много въпроси.
"От една страна се опитват да им отнемат правото на аборт, а това е нещо, за което жените са се борили в продължение на десетилетия. Трудно е да разберем как се озовахме на това място точно сега. Очевидно е, че ако не искате аборт, не го правите. Въпросът не е политически, а между жената и лекарите ѝ. Държавата изобщо не трябва да се намесва. Беше опустошително, особено за младите жени в цялата страна, и има голямо значение. Ще трябва да продължим да се борим с тези закони, те са приети в много, много щати от религиозни, луди хора. Това е един от най-тежките проблеми", категорична е Кете.
"Едно от нещата, които будят тревога, е опитът да се намали ролята на жените и цветнокожите в армията. Американската армия е сред първите държавни институции, признали важността на разнообразието. Самите военни поставят под въпрос решението за ограничаване на жените, защото там те са станали наистина важни. Да въвлечеш жени във война не помага, но определено променя ситуацията. Според мен решението е обезпокоително. Ако погледнете хората в обкръжението на Тръмп, особено жените, те всички си приличат, а той е толкова бял! Бял с главно "Б"! Казвам го критично, защото ако има нещо, което ограничава САЩ в момента, то това е да си чак толкова бял!", коментира на свой ред Фрида.
Тя помни и времената на Студената война и разделението на Европа на две. Пътувала е в Източния блок преди разпадането на Съветския съюз. Била е в Полша, Югославия, Източна Германия.
"Никога преди не съм била в България и не мога да направя точен паралел, но София е прекрасен, оживен град, изпълнен с много възможности за избор, много хора, които се забавляват. Виждам просперитет и хора с добър живот. Преди не виждах това", споделя Фрида, докато превърта лентата на спомените си напред и назад.
Превъртете и вие цялото интервю с Фрида Кало и Кете Колвиц от Guerrilla Girls в звуковия файл.
Снимки от изложбата им: Лора Търколева
