От днес, 14 април, започва Страстната седмица, последната от земния път на Спасителя. Наречена е така заради страстите Христови – нечовешките страдания, които Господ Иисус Христос доброволно понася за спасението на човечеството.
На Велики понеделник текстовете от Евангелието припомнят влизането на Сина Божий в Йерусалимския храм. Като го намерил пълен с търговци, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не за търговия.
В този ден Църквата прославя праведния Йосиф, и внук на Авраам и един от 12-те синове на старозаветния патриарх Иаков, живял около ХVIII век преди Христа. В Древна Юдея наричали патриарси ръководителите на Синедриона – върховния юдейски съд. Продаденият в робство от завистливите си братя Йосиф се счита за предобраз на Иисус Христос. Спасителят, подобно на продадения от завист брат, бил намразен от еднородните Му юдеи, предаден на езичници, измъчван и наказван заради чужди грехове.
Църквата припомня също и притчата за смоковницата, прокълната от Господа, защото не давала плодове. В духовен смисъл смокиновото дърво олицетворявало мъдростта и богатството за юдеите, а в притчата то символизира еврейската Синагога. Близо четири години Спасителят обилно поливал почвата на човешките души с "живата вода" на Своята проповед, но смоковницата на юдеите не дала духовни плодове. Заради безплодието си е осъдена от Господ и изсъхнала начаса. С този пример от притчата за смоковницата Църквата ни насърчава да придобиваме добродетели, а не да показваме външно благочестие, без да принасяме добри плодове.
Молитвените песнопения в този ден са посветени на тези две теми и на Иисус Христос, Който пострадал за човечеството.
Богослужението за Велики понеделник започва в неделя на Цветница, когато се "отдава" празникът Вход Господен в Йерусалим. След отданието започва специална служба, която въвежда в богослужебния ред на Страстната седмица.
Тя се нарича "Последование на Жениха" и се извършва срещу Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда. Има реда на утреня и песнопенията започват с умилителния тропар "Се Жених грядет...", съчинен по Господнята притча за 10-те девици.
В понеделник се пеят три тропара, посветени на Господните страдания. След светото Евангелие (Мат. 21:18-43) се четат покайният 50-и псалом и дневният канон, който се състои от четвърта, осма и девета песен. След канона се пее ексапостиларият "Чертог Твой вижду...", който се повтаря и през останалите три дни. При запяването му свещеникът изнася от светия олтар иконата с образа на страдащия Спасител и след скръбно-тържествена обиколка около аналоя, в средата на храма поставя иконата за поклонение. Той пръв се покланя след изпяването за трети път на "Чертог Твой...", а след него всички богомолци се покланят и целуват иконата на Спасителя с трънения венец. Същото се повтаря и следващите две вечери.
Сутринта на Велики понеделник, както и във вторник и сряда, заедно с вечернята за следващия ден се извършва Преждеосвещена божествена св. Литургия. Тази света Литургия се отслужва в утринните часове, понеже във вечерните се извършва последованието на утренята за следващия ден.
На 14 април Църквата почита паметта и св. Мартин Изповедник, папа Римски, защитавал истинското църковно учение от лъжеучението.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
