Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в страната.
Основните страхове и недоверие към донорството
Според проучването, три основни причини възпират хората да станат донори след смъртта си:
Допълнително, между 50% и 68% от анкетираните изразяват недоверие към медицинските диагнози, страхувайки се от възможни грешки или дори от корупционни схеми в сферата на донорството.
Липса на информираност и нисък процент на донори
Близо 47% от анкетираните споделят, че не биха могли да вземат решение вместо свой близък роднина за даряване на орган. Само 14% от хората заявяват готовност да дарят орган, докато 77% отричат тази възможност.
Данните подчертават и недостатъчната информираност по темата. Проф. Николай Габровски коментира в ефира на Lege Artis, че проведеното проучване е изключително важно, тъй като "малко или много ни поставя диагнозата и ни ориентира какъв всъщност е проблемът".
Той посочва, че макар много хора да изразяват позитивно отношение към донорството, те не биха дарили органи сами, най-вече поради липса на разбиране за това какво е мозъчна смърт. "Голяма част от тях смятат, че това е може би обратимо състояние, че диагнозата може да е сгрешена", обяснява той.
Истината обаче е, че мозъчната смърт е необратимо състояние и се диагностицира по ясни, категорични критерии, без възможност за субективна интерпретация.
Проблемът с доверието в здравната система
Друг сериозен фактор, влияещ върху готовността на хората да станат донори, е липсата на доверие в здравната система. "Докато нямаме доверие в здравеопазването, няма как да имаме доверие в донорството", подчертава проф. Габровски.
Слушайте!
