Човекът все повече освобождава пространства за технологиите, които умело управлява и държи под свой контрол. В това споделено място с бърза крачка се настанява изкуственият интелект – той подобно на верен приятел е готов винаги да изслуша отсрещната страна, да даде съвет и да отговори дори на най-сложния вселенски въпрос. AI, както го наричаме за по-кратко, в последните години навлиза и в класните стаи, за да доближи образователния процес до поколенията, с които съжителства в общ технологичен свят.
В българското образование изкуственият интелект присъства от близо четири години – казва Борис Михайлов, образователен експерт в учебния център "Креативност" и преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". По думите му, децата го използват най-вече, за да учат и понякога да хитруват с писането на домашни работи и есета, а учителите – за разработването на уроци. "Интересен момент е, че можем да включим данни за учениците и да създадем персонализирани материали, които да отговарят на техните изисквания, ниво, потребности", добавя AI специалистът.
Учебният център разработва свои системи с помощта на Чат Джи Пи Ти (ChatGPT), както и модели с изкуствен интелект, предназначени за образованието у нас.
"Имаме модел – креативен помощник за детските градини, който създава приказки, разкази, песни и ги приспособява за отделните деца – разказва Борис Михайлов. – В миналото, за да напишем подходящо произведение, трябваше да имаме креативни умения, докато сега можем чрез вече разработени методи да се насочим към нещо гениално като например книгата на Джани Родари "Граматика на фантазията". На основата на тези модели можем да създаваме доста по-различни приказки от традиционните и да ги използваме за възпитаването на различни качества при децата, така че да фантазират в дадена насока и да разчупят стандартните представи. Освен това, с помощта на музикален фон те могат да се потопят много по-дълбоко в съдържанието, отколкото само с един разказ."
Подобни модели са създадени също за началния етап на образованието и за по-големите ученици и те са обучени да се справят добре с предмети като български език и литература, история, икономика, предприемачество и други по-тясно специализирани дисциплини. Всички те са безплатни и достъпни чрез Чат Джи Ти Пи или линкове на сайта на "Креативност".
"Различните педагогически школи виждат развитието на дисциплината в различни посоки, а самите ние стигаме до извода, че сегашната класно-урочна система не е ефективна за поколенията, отраснали с дигиталния свят – казва Борис Михайлов. – Тя оказва сериозно напрежение върху децата и в повечето случаи наученото в училище не влиза в употреба. Затова и до няколко години все повече ще се говори за т.нар. контекстно обучение, което навлиза с изкуствения интелект. Чрез него – с помощта на крос-дисциплинарни подходи, можем да създаваме реални ситуации, в които децата да се почувстват като в истинския живот и да решават проблеми в контекста на това, което изучават. България е сред пионерите, които започват да въвеждат този образователен модел."
Борис Михайлов изтъква, че учителите в българските училища зад граница използват обучение с изкуствен интелект от 2021 г. На специална конференция в Лондон (на 4 и 5 април) експертът ще представи пред тях темата за иновативното преподаване и учене и всички заедно, стъпвайки върху изградения фундамент, ще погледнат в бъдещето с надеждата да изпреварят времето поне с година-две. Радио България на БНР е медиен партньор на инициативата.
"В българските училища в чужбина обикновено имаме билингвално обучение – добавя той. – Макар и българският език да е важен за децата, през повечето време те не общуват на него. Изкуственият интелект обаче може да създаде езикови модели, адаптирани към спецификите на дадената страна, и така учениците да навлизат плавно в учебния процес. Възможно е да приспособим AI към нашия модел на учене – това ще облекчи учителите, ще даде по-голям простор за подготовка на децата и ще засили обучението по български език и култура зад граница."
Като всичко в нашия живот, и изкуственият интелект има две страни. За какво трябва да внимават използващите го в областта на образованието?
"Първата опасност е намаляването на критичното мислене, тъй като много често нещата, които се вземат в изкуствения интелект, се смятат за абсолютно верни – отговаря Борис Михайлов. – Другият момент, който най-много ме притеснява, е че отсреща все пак стои машина, но децата, общувайки с изкуствения интелект, повечето пъти приемат, че срещу тях седи човек. И третото нещо е че те започват да се привързват към AI, много често му задават лични въпроси и по един или друг начин стават зависими от неговите решения. Така че много е важно да се обърне повече внимание на дигиталната психология, за да може подрастващите да имат ясна представа, че не общуват с реален човек, колкото и да им е близък и приятен."
Кой обаче трябва да се намеси, за да може децата да запазят своята способност за критично мислене и креативност, уменията си за справяне в предизвикателна ситуация или среда?
"Много ми се иска да кажа "учителите", но всъщност основната роля е на обществото, на журналистите, на цялата система и най-вече на родителите", гласи краткият отговор на Борис Михайлов. Той е категоричен, че е нужно да се подложи на публично обсъждане въпросът какво искаме от изкуствения интелект, как да се внедри той сред нас и да се интегрира в училищата.
"Трябва да отбележим нещо важно – продължава експертът, коментирайки факта, че учениците често пишат домашните си с помощта на изкуствения интелект. – Нашите деца са от поколението "Алфа" и Z, родени са с технологиите, за тях това не е просто някакъв инструмент, а начин на живот. И тук въпросът е: "Ако една машина се справя добре с нещо, не трябва ли да обучим детето да работи с нея, вместо да забраняваме да я използва?". Проблемът е как да включим новите технологии в образователния процес и да преценим кое е по-важно – изпълнението на дадена задача, каквато е домашната работа, или креативният ум на детето, което е проучило нещата с изкуствения интелект и е достигнало до добър резултат."
Всички тези въпроси Борис Михайлов задава на изкуствения интелект, а резултатът, оказва се, е почти пълно съвпадение на гледните точки. "Най-важното, което AI даде като обобщение, е че е добре да го използваме като инструмент, но не и като заместител на образованието". Според експерта най-добрият вариант е традиционните методи да бъдат комбинирани с новите технологии – и все пак основното е да се насърчава критичното мислене и творческото решаване на проблемите. Накрая той си пожелава: "Когато започне една революция, какъвто е случаят с изкуствения интелект и ние, преподавателите, не можем да я спрем, единственото нещо е да влезем в нея и да я поведем."
Снимки: cpocreativity.com
