4
През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата по радиото, с цел да се напомни на слушателите да не вярват на първоаприлските новинарски емисии. Това традиционно радостно и същевременно любопитно събитие е част от българската културна наследственост, като всеки 1 април носи със себе си не само забава, но и исторически момент, който отбелязва и важни събития в радиото.
Днес се навършват 50 години от създаването на радиофестивала за хумористична песен "Златният кос", събитие, което продължава да е символ на българския хумор и сатиричната традиция в радиото.
В студиото на предаването "Нашият ден" гостува Весел Цанков, отговорен редактор на редакция "Хумор и сатира" на Българското национално радио, който сподели своите спомени и мисли.
Цанков започва разказа си с лични наблюдения, свързани с радиото. Той сподели, че 50 години не са много и че възрастта не е от значение, когато става въпрос за ангажимента към радиото. Спомняйки си своята кариера, той припомни, че когато постъпил в редакцията на 8 септември 1991 г., е започнал с екип от девет редактори, а сега е останал само с трима.
"В 70-те и 80-те години на 1 април винаги имаше радиоден, организиран от нашата редакция. Сутрешните новини например се четяха от актьори, и сега си спомням, че Апостол Карамитев чете новините. Тогава имаше и различни предавания през деня, които бяха наситени с хумор, сатира и забавления", каза Цанков. Според него 1 април е бил ден, в който радиото и неговите слушатели се потапяли в атмосфера на радост и забава.
"Златният кос" и еволюцията на хумора
Цанков си спомня и за началото на "Златния кос", който започнал през 1972 г. "Тогава бях на 12 години и имах много ясни спомени от това събитие. То беше абсолютен хит, защото актьорите пееха песни изключително добре и самият спектакъл беше много смешен. Първоначално предаването се излъчваше от първо студио, а по-късно – от Сатиричния театър", разказа той.
Сатирата – не само за забавление
Цанков обърна внимание и на важността на сатирата в обществото. Според него, тя не е само за предизвикване на смях, а е и форма на преосмисляне на социалните проблеми. "Сатирата има ореол на нещо поръчково и пропагандно, има даже мнение, че тя е социалистическо явление, но истината е, че сатирата е инструмент, чрез който хората могат да преосмислят проблемите си. Без нея не можем да живеем", обясни той.
Цанков споделя и мнение, което той лично споделя, че в идеалното общество, в което няма проблеми, няма и сатира. Той подчерта, че това утопично общество все още не съществува, и затова сатирата остава важен елемент от културния и социален живот.
Първият работен ден – сбъдната мечта
Накрая, Цанков се връща към своята лична история, като разказва за първия си работен ден в редакцията на БНР. "Най-яркият ми спомен е може би първият ми работен ден, защото това беше сбъдната мечта. Години наред съм мечтал да дойда в тази редакция и да работя тук", сподели той.
Слушайте!
