"Ако не си идеалист, когато си на 20 години – значи нещо ти има. Идеалист ли си обаче, когато си на 40 – със сигурност нещо не ти е наред“, каза пред "Артефир" хърватският режисьор Звонимир Муниврана. Той е завършил психология в Загребския университет, след което учи кино и сценични изкуства в Института "Лий Страсбърг" в Лос Анджелис. В рамките на 29-ия София филм фест Муниврана представи дебюта си в пълнометражното кино "Не съм такава".
Филмът разказва за 20-годишната Франка, която се изнася от дома на родителите си заради разногласия с властния си баща. След като отива да живее в апартамента, наследен от баба ѝ, тя се натъква на незаконен обитател. Вместо да го изгони обаче, Франка му позволява да остане за няколко дни и това, което започва като романтична връзка, скоро се превръща в кошмар. В съчетание с новопоявилото се приятелство с конфликтната ѝ колежка Стела, събитията в живота на Франка поставят на изпитание характера ѝ.
"Моето намерение беше да направя филм за едно момиче, Франка, което на 20-годишна възраст спасява 40-годишната Франка. Според мен изборите, които правиш на тези години, често са решаващи за целия ти последващ живот. Радвам се, че Франка успя в течение на историята, ако не да разбере какво иска – то поне да разбере какво не иска", разказва режисьорът. По негови думи публиката вижда какво всъщност се случва, когато алтруизмът се сблъска с действителността.
Да си режисьор, смята Звонимир Муниврана, изисква психологически умения. Само така можеш да развиеш едни автентични и истински герои с дълбок характер. Натрупаният житейски опит и умението да го използваш са от не по-малко значение обаче.
"Малко като във физиката – казва Муниврана – режисьорът трябва да разбира от нормална и квантова физика. От една страна, да има поглед върху цялостната картина, но също така да може да жонглира и с детайлите."
Кога трябва да се противопоставим и кога – да приемем иронията на живота и преди всичко – какъв път трябва да извърви един 20-годишен човек, за да може да си каже: "Това съм аз!"?
Чуйте в звуковия файл. Преводът е на Татяна Петкова.
Снимки – СФФ
