Може и да звучи парадоксално, но самотата вече не е проблем само за възрастните. Всъщност, младите хора в Европа изглежда са изправени пред нарастваща вълна от проблеми с психичното здраве, включително тези, свързани със социалната изолация.
Цели 13% от европейците, участвали в проучване на Съвместния изследователски център, публикувано миналата година, споделят, че се чувстват самотни през повечето време или постоянно. Още 36% признават, че изпитват подобни усещания поне от време на време.
Разбира се, няма съмнение, че самотата може да окаже сериозно влияние върху здравето и благополучието на възрастните хора.
В последния си седмичен подкаст новият член на Euranet Plus The Europeans обсъжда последните статистически данни на Евростат за очакваната продължителност на живота. Средната продължителност на живота в отделните страни варира значително, но хората в средиземноморските страни като Испания и Италия живеят средно най-дълго.
Често това дълголетие се приписва на прочутата средиземноморска диета, но експертите посочват, че има и други ключови фактори – сред тях е и фактът, че в средиземноморските страни по-малко възрастни хора живеят сами. В Испания, например, самостоятелно живеят по-малко от една четвърт от хората над 65 години, докато в Латвия – държавата в ЕС с най-ниска средна продължителност на живота – този дял надхвърля 40%.
Въпреки това, скорошно проучване за въздействието на джентрификацията, принудителното преместване и несигурността на жилищното настаняване върху жителите на град Порто, Португалия, показва, че ситуацията в Южна Европа далеч не е идеална.
Както обяснява Ана Изабел Рибейро, епидемиолог и специалист по здравна география в Института по обществено здраве на Порто, пред Rádio Renascença, жителите на Порто, които са били принудени да напуснат центъра на града заради промени, водени от туристическия бум и наплива на по-заможни жители, показват признаци на влошено физическо и психическо здраве.
Ана Изабел Рибейро, епидемиолог и специалист по здравна география (на португалски):
„Установихме, че джентрификацията е свързана с нарастване на самотата, депресията, социалната изолация и дори влошаване на физическото здраве на жителите. Затова я определяме като проблем на общественото здраве. Жилищната криза е въпрос на обществено здраве и трябва да се третира като такъв.“
Кинерт поставя акцент върху подмолния ефект на самотата върху младите хора и как много хора са изненадани да разберат, че членове на така нареченото „свързано поколение“ всъщност изпитват самота. Австрийската радиостанция Agora задава въпроса защо това може да е така.
Диана Кинерт, политически автор (на немски):
„Много млади хора са свързани помежду си, но качеството на техните отношения отразява изискванията на нашето съвременно общество, на нашата пазарна икономика – а именно да бъдем гъвкави и взаимозаменяеми, да се адаптираме бързо, да бъдем спонтанни и без ангажименти. Но липсата на ангажимент не е непременно най-голямото предимство за съвременната младежка приятелство.“
Кинерт продължава да обяснява, че самотата не е само проблем на психичното здраве; тя има последствия и за самата ни демокрация.
Диана Кинерт, политически автор (на немски):
Тя смята, че всички нива на управление – от общинските съвети до европейските институции – се нуждаят от междудисциплинарен орган, който да поеме отговорност за този проблем.
В Белгия RTBF интервюира френската невроложка Серван Мутон по свързана тема (ако ми простите играта на думи). А именно – въздействието на екраните и социалните мрежи върху физическото и психическото здраве на младите хора.
Мутон е съпредседател на групата от експерти, назначена от френското правителство, за да проучи множеството ефекти от излагането на екран върху младото поколение.
Серван Мутон, невролог (на френски):
„Цифровите устройства (смартфони, таблети, компютри…) оказват влияние върху физическото здраве, защото имат физически характеристики. Всички неща, които споменахте – ефектите върху съня, заседналият начин на живот, въздействието върху зрението – зависят от тези физически характеристики. След това идва психичното здраве, което също е тясно свързано с физическото. Например, хроничното недоспиване, за което екраните могат да бъдат една от причините, компрометира цялостното здраве, включително психичното, като засилва тревожността и депресията. Липсата на физическа активност и заседналият начин на живот също могат да имат отрицателно въздействие върху психичното здраве. И накрая, има и проблемите, свързани със съдържанието. Излагането на порнография, например, но също така – и това е обект на засилено правно внимание през последните месеци – социалните мрежи, чийто токсичен икономически модел по своята същност се основава на манипулиране на вниманието.“
Изводите ѝ по темата са донякъде обезкуражаващи.
Серван Мутон, невролог (на френски):
„Като манипулира нормалното функциониране на мозъка ни, за да ни държи възможно най-дълго ангажирани, основният виновник е индустрията, която разработва този тип приложения – социални мрежи, онлайн видеоигри, платформи за пазаруване и т.н. А вторият виновник, наравно с първия, е регулаторът, законодателят. С други думи, държавите, които не са успели, а може би не са искали, или поне не достатъчно категорично, да въведат регулации, които да предотвратят подобни практики. Днес това води до последствия, които ние просто наблюдаваме, без да разполагаме с ефективни средства за действие в краткосрочен план.“
В Естония психологът Анна-Кайса Ойдермаа е активно ангажирана в кампания за откриване на най-щастливия човек в страната. В интервю за Kuku Raadio тя коментира тревожните здравни статистики в Естония – новите случаи на тревожни разстройства са се увеличили с 15% спрямо нивата преди COVID-19, а употребата на антидепресанти се е удвоила през последните десет години.
Въпреки че има много конкретни причини за нарастването на психичните разстройства – пандемията от COVID-19, последвалата война в Украйна и влошаващата се икономическа ситуация, Ойдермаа твърдо вярва, че малко позитивизъм може да има голям ефект.
Анна-Кайса Ойдермаа, психолог (на естонски):
„На положителните емоции, които подпомагат психичното здраве, се придава твърде малко значение – а именно, на събирането и интегрирането на добрите моменти в живота ни. Не бива да възприемаме това като някаква насилена позитивност – ‘мисли позитивно, усмихвай се постоянно’. Не става дума за това. Въпросът е в навика и практиката: как да откривам доброто сред лошото? Как да обръщам внимание на хубавите неща? Също така, проблемите се решават по-добре и по-лесно, когато нагласата ни е малко по-оптимистична и изпълнена с надежда, отколкото реалността би ни подсказала.“
kuku.pleier.ee – Проблемите с психичното здраве разкъсват Естония – ще помогне ли търсенето на най-щастливия човек?
БНР разговаря с него в седмицата, в която психиатрични лекари и медицински сестри в страната излязоха на протести.
Владимир Сотиров, психиатър (на български):
„Лицата, отговорни за функционирането на системата за психично здраве, са жертви на същите предразсъдъци, които засягат голяма част от обществото. Най-разпространеният предразсъдък е, че психичните заболявания са нелечими. Това води до убеждението, че няма надежда и че инвестициите в психичното здраве са безсмислени, защото се смята, че те никога няма да се изплатят, понеже „тези хора никога няма да се възстановят“. Разбира се, това не е вярно. Но когато хората на власт изповядват подобни възгледи, те пренебрегват проблема. Водени от същите заблуди – че инвестициите в психично здраве са излишни, защото засегнатите са обречени – те игнорират нуждата от реформи. Като цяло, нивото на здравна грамотност е ниско, а още по-конкретно – липсва осведоменост по въпросите на психичното здраве.“
bnr.bg – Д-р Владимир Сотиров: Управляващите не инвестират, водени от предразсъдъци, че психичната болест е нелечима
Европейската комисия прие първия си цялостен и междусекторен подход към психичното здраве през 2023 г., като част от Европейския здравен съюз, насочвайки около 1,23 милиарда евро за справяне с предизвикателствата в тази област.
Но при положение че един на всеки пет млади европейци се сблъсква с проблеми с психичното здраве, а още повече съобщават за емоционални затруднения през последните 12 месеца, членове на Европейския парламент призовават Комисията да предприеме още по-бързи и конкретни действия. Един от тях е заместник-председателят на Европейския парламент Николае Щефънуță, който настоява психологическата помощ да стане по-достъпна. Radio România споделя неговите коментари, направени по време на пленарната сесия през февруари в Страсбург.
Николае Щефънуță, заместник-председател на Европейския парламент – Зелените/ЕСА, Румъния (на румънски):
„Мнозина от нас вярват, че живеем в епохата на изкуствения интелект, на TikTok, на технологиите. Всъщност, живеем в епохата на самотата... Аз се тревожа за младите хора, които се сблъскват с тревожност, депресия, бърнаут. Какво можем да им кажем? Че трябва те да ни казват, че косата им капе от стрес? Че нямат помощ в най-трудните си моменти? Че на 20 години вече са изтощени? Това не може да бъде отговорът. Стоя тук пред вас – не само като заместник-председател на Европейския парламент, но и като човек, който се възползва и цени терапията – и заявявам: трябва да помогнем на младите хора в Европа! Никой не бива да бъде изоставен! Те не са сами! И – не само в богатите държави, които могат да си го позволят, а във всяка държава членка на ЕС – трябва да има гарантиран минимум терапевтични сесии за всеки. Защото психичното здраве не е прищявка – то е здраве, точка.“
rri.ro – Психичното здраве на младите хора в Европа
Междувременно, на 13 юни предстои среща на Съвета на ЕС по здравни въпроси, на която се очаква да бъдат приети заключения относно психичното здраве на децата и юношите в контекста на дигитализацията, както и за насърчаване на превантивната грижа за здравето.
Автор: Джоана Невил, Агенция за новини Euranet Plus
