Света Мария Египетската живяла в Александрия в средата на V и началото на VI век. Била само на 20 години, когато напуснала дома си и се отдала на порочен живот. Така 17 години живяла в грях, докато милостивият Господ не я обърнал към покаяние.
Случило се така, че по Божий промисъл Мария се присъединила към група поклонници, които се отправили към Светите земи. На кораба изкушавала пътниците и блудствала с тях. Когато пристигнала в Йерусалим, тръгнала след поклонниците и се озовала при църквата "Възкресение Христово". Хората влизали в храма, но невидима сила не пускала Мария да прекрачи прага. Тогава тя разбрала, че Господ не ѝ позволява да влезе в святото място поради нейната нечистота.
Обзета от ужас и чувство на дълбоко покаяние, започнала да се моли на Бог да прости греховете ѝ, като обещавала да измени коренно живота си.
Мария видяла иконата на Божията майка на входа на храма и започнала да моли Майката Божия да се застъпи за нея пред Господа. След съкрушителен плач и молитви, тя почувствала чудно просветление в душата си и безпрепятствено влязла в храма. Проляла обилни сълзи на гроба Господен и напуснала святото място като съвсем различен човек.
Мария изпълнила обещанието си да промени живота си. От Йерусалим тя се оттеглила в суровата и безлюдна Йорданска пустиня, прекарала там почти половин век в пълно уединение, пост и молитва, и направила сърцето си чист и свят храм на Светия Дух.
Живял по онова време в Йорданския манастир "Св. Йоан Кръстител" монах на име Зосима. Той, по Божий промисъл, се удостоил да срещне преподобна Мария в пустинята, когато тя била в дълбока старост. Той бил удивен от нейната святост и дарба на прозорливост. Веднъж я видял по време на молитва да се издига над земята, а друг път - да върви по водата на река Йордан като по сухо.
При раздялата със Зосима преподобната Мария го помолила след една година да дойде отново в пустинята, за да я причасти. Старецът се върнал в уреченото време и предал Светите Тайни на преподобната Мария. Една година по-късно той вече не я намерил жива. Старецът Зосима погребал праведната жена в пустинята приблизително към 521 година.
Така от голяма грешница Мария Египетска станала с Божията помощ най-великата светица и оставила за всички нас ярък пример за силата на покаянието.
В Х век владетелят на Волжска България бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят крепости и ще помогнат с военна сила на българите да се отбраняват от хазарите.
Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите съотечественици. Бил богат човек и се занимавал с търговия, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал ревностен във вярата християнин.
Веднъж като отишъл за търговия във Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Той не се поддал на заплахите.
Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.
Виждайки, че на гроба му стават чудеса на изцеления, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата "Успение на Пресвета Богородица" на 6 март 1230 година. Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
