Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В рубриката за българското музикално минало „Помните ли…?“ отбелязваме 100 г. от рождението на тенора Никола Николов - един от големите български оперни певци на ХХ век. Той е сред най-обичаните и най-почитани български артисти, единственият, когото публиката буквално е носила на ръце след спектакъл в Софийската опера на „Трубадур“ от Джузепе Верди, в една от коронните му роли - на Манрико.
Никола Николов - Колето, както го наричат приятелите и почитателите му, е роден в София. От малък обича да пее - не само детски песни, но и модните тогава шлагери. Научава се да свири на мандолина. Едновременно с това рисува, като негов учител е Ненко Балкански. Все пак, на 13 - годишна възраст младият Никола за първи път посещава оперен спектакъл и това определя пътя му. Когато е на 17 чува един от прочутите певци по това време Събчо Събев и го моли да го приеме за свой ученик. С него учи в продължение на две години.
По време на военната си служба две години е солист на Ансамбъла на Българската армия. През 1946 г., по съвет на Събчо Събев, се явява на прослушване пред Любомир Пипков, тогавашният директор на Софийската народна опера, и същата година e включен в състава ѝ.
Кандидатства в Консерваторията и е приет на първо място сред певците, но се отказва от следването, защото вече е започнал солистичната си кариера. Приема поканата на Петър Райчев, ръководител на новосъздадената Варненска опера да се присъедини към състава й. По-късно се връща в Софийската опера и блести в състава й десетилетия наред в централния теноров репертоар - в „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“, „Селска чест“, „Трубадур“, „Аида“ и много други. През 1953 - 1955 година специализира в Москва, където работи с музикалния педагог Сергей Юдин, диригента Самуил Самосуд и режисьора Леонид Баратов. Поканен е за спектакли в спектакли в Болшой театър, пее в „Кармен“ и „Мадам Бътерфлай“ и представянето му е оценено като изключително.
Никола Николов е третият българин (след Тодор Мазаров и Борис Христов), който пее в легендарния театър „Ла Скала“ в Милано. Под диригенството на Лавро фон Матачич той изпълнява ролята на Вашек в „Продадената невеста“ от Сметана. Следват многобройни покани и участия в световноизвестни оперни театри. Пее на сцените на лондонския Ковънт Гардън, Виенската Щатсопер, италианските „Сан Карло“, Театро "Ла Фениче", Театро Масимо и Римската опера, Метрополитън опера - Ню Йорк и много други.
В запис, съхранен в „Златния фонд“ на БНР, Никола Николов разказва за обичта на публиката към него - за незабравимите моменти в София, след онзи легендарен „Трубадур“, след който почитателите му са го носили на ръце и за овации от германската публика в Мюнхен.
В първите години на кариерата си, във Варненската опера Никола Николов се запознава със съпругата си - певицата Лиляна Василева, с която си партнират на сцената и споделят обичта си към оперното изкуство. Никола Николов е канен на щатна работа от най-престижните оперни театри: Ковънт Гардън, Виенската Щатсопер и Метрополитън, но избира да остане в България. В продължение на години, особено в края на кариерата си той обучава млади певци и им преподава тайните на белкантото. Сред многобройните му ученици са Калуди Калудов и Божидар Николов.
Вокалното дълголетие на Никола Николов е забележително. Той празнува своята 70-годишнина на 23 март 1995 г. на сцената на Софийската опера като участва в спектакъл на „Кармен“ от Бизе. А на празничния концерт през 2005 г., когато на сцената на националния ни оперен театър се събира съзвездие солисти, за да го честват, Никола Николов, вече на 80, участва в дуета на Манрико и Азучена от „Трубадур“.
През 2001 г. той е обявен за почетен гражданин на София. Никола Николов завършва земния си път на 8 юли 2007 г. На фасадата на дома му в негова чест е поставена паметна плоча.
Рубриката "Помните ли...?" на "Алегро виваче" можете да чуете в звуковия файл.
