"Единственото хубаво от тази наистина притеснителна ситуация е всъщност, че голяма част от хората според мен реагираха и реагираха наистина, защото усетиха, че това е нещо, което наистина е аморално, от една страна, и от друга страна, съзнавайки, че тази агресия в крайна сметка един може да рефлектира и върху хората, което няма как да не бъде притеснително", заяви тя.
Правилната оценка на психическото състояние на извършителите, както и работата с тях, за да не продължат да бъдат заплаха за обществото, ще бъдат ключови в хода на процеса и след това.
Над 160 организации настояха за незабавни действия срещу насилието на животни
"Става въпрос наистина, каквито са моите подозрения, за този тип антисоциално личностно разстройство. Обикновено тези хора не търсят помощ, а всъщност може да се работи в тази посока. Например когнитивно-поведенческите терапии са един много добър вариант, който помага. В случая, понеже има и престъпно деяние, моята надежда е да им бъдат назначени и изследвания и след това препоръки за работа, защото това нещо, което може да бъде променено. По принцип хората с такива разстройства, казахме, че типично за тях е циничното, неуважителното отношение, незачитането на правилата, трудно управление на импулсивността, липсата на емпатия. Разбира се, зависи откъде идва, ако въобще говорим за това разстройство, т.е. дали е свързано с някакви травми, които са преживени в детството, дали е свързано с наблюдаване на такъв тип поведение, примерно в семейството или наоколо.
Много се говори за извършителите, но аз мисля, че не по-малък проблем са и поръчителите, защото хората, които са плащали за това и са гледали такива неща, изпитват удоволствие от такова нещо, това също не е редно. Те също са част от нашето общество.
Ако се установи това разстройство и не се назначат терапии, това ще бъде наказание за обществото като цяло, защото този човек дори да го вкараме в затвора, ако не се работи, ако не се промени начина, по който той възприема и отработва и емоции, няма да се промени неговото поведение и неговата нагласа. Аз не казвам, че не трябва да лежат в затвора, но казвам, че ако става въпрос за разстройство, трябва да се работи и с него, т.е. да се правят терапии, защото иначе нещата стават безсмислени. Каквато и да е присъдата, излизайки в обществото, е много вероятно той отново и отново да се държи по същия начин", обясни специалистът.
Както е необходима работа от специалисти с обвиняемите, така е важно хората да са наясно, че подобен тип разстройство не означава, че извършителите не са осъзнавали действията си.
"През 80-те години примерно на това личностно разстройство му се е казвало психопатия – психопат, социопат, а всъщност този тип, антисоциалното разстройство е нещо, което има определени признаци, но това не означава, че човек е невменяем и това ще доведе до това той да не носи наказателна отговорност. В никакъв случай. Този тип разстройства – личностните, те се делят в три големи групи. Всъщност това антисоциалното попада в група, която е свързана с именно нарушен контрол върху емоциите, върху поведението, което не означава обаче, че човек не е вменяем и че не може да носи наказателна отговорност. И около мен има много реакции: "Ще ги изкарат такива и такива и те ще се измъкнат". Аз не мисля, че има такава опасност. Пак казвам, защото този вид разстройство не означава, че те всъщност не могат да носят наказателна отговорност и че, казано на просто език, те не са нормални", подчерта специалистът.
Валерия Витанова допълни, че е нормално всеки един от нас, който е гледал кадрите с насилието, да изпитва силни емоции.
"Със сигурност човек, който е трябвало да види всичко това, няма как да не предизвика в него емоции. Няма нищо неловко в това и нищо срамно, че човек не може да се справи и че има нужда да говори и да сподели, да отработи тези емоции, защото със сигурност това е нещо много тежко. Ако всъщност не предизвика такова състояние, не би било нормално. Нормалната реакция е дори да се счупи човек, защото става въпрос за нещо наистина изключително натоварващо емоционално, така че най-нормалната реакция е и за възрастен човек по някакъв начин и за да може да вентилира, да отработи всички тези емоции, да говори с някого. Ако трябва да се консултира със специалист, който да му помогне как да се справи с тези емоции", обясни психологът.
Голямо значение оттук нататък има и това как ще бъде обяснено това насилие на децата в обществото ни.
"Даже с познати говорих и ми казаха: "Сега как да обясня на детето ми, новините са навсякъде, то видя, наистина му дойде много информацията и сега виждам, че то е тъжно, наранено, изплашено". Да, децата са по-чувствителни, по-сензитивни са към подобен тип неща. Всъщност децата са в този етап, в който изграждат представата си за света. За това кое е правилно и неправилно, кое е добро и лошо. Ние няма как да ги изолираме и да им представим света идеален, добър, в който няма предизвикателства, няма страшни и грозни неща. Да говорим откровено, разбира се, на подходящия за децата език защо това е лошо. Виждам много такива реакции: "Това са изроди, това не са човешки същества, те трябва да бъдат убити и т.н.". Трябва да обясним на децата, че всъщност има хора, които имат проблеми, които всъщност не съзнават жестокостта или изобщо пълноценно деянията си. Пак казвам, това не означава, че те не трябва да бъдат подведени под отговорност и че те са невменяеми, а просто, че при тях са притъпени не само емпатията, а изобщо емоционалните реакции, пък имаме засилена импулсивност.
Това на децата не го обясняваме с този език, но им обяснявам просто, че има хора, които не постъпват правилно и че всъщност това обикновено е свързано с някакви проблеми при тези хора и с някаква болест, че ще бъде работено с тези хора. Тези хора могат да бъдат променени. Не да прикриваме, не да се опитваме да им казваме, че всичко е наред, защото то не е наред. Това може да им създаде една грешна представа, че когато има проблеми, трябва да ме мислим за тях, да ги загърбваме, да бягаме от тях, да си затваряме очите. Не, по-скоро трябва да им бъде обяснено, че всъщност има начин за решаване на тези проблеми и, да, случват се страшни неща в живота, но всъщност, слава богу, това са неща, които в бъдеще могат да бъдат променени. Ние моделираме бъдещите хора, тези, които ще реагират на подобен тип ситуации и как ще реагират на подобен тип ситуации. За да не обградят дома на майката на въпросните хора, извършили това престъпление, и да смятат, че саморазправата е най-добрият начин, е много важно как ще изговорим нещата сега, днес, утре", заяви главен асистент доктор Валерия Витанова.
