Дълги и сложни съгласувателни процедури за сградите със статут на паметници на културата и липса на финансиране за поддръжка и ремонт на старите къщи, както и многото наследници на имотите са основните проблеми, които посочват местните хора.
Тесни и стръмни улици, непроходими зони, все по-интензивен трафик, занемарени обществени пространства, недобре организиран обществен транспорт, липса на паркинги са част от проблемите, които сами усетиха на терен в стария град на Велико Търново студентите по архитектура. Казусът е - натоварен град с коли или споделено място за хората, коментират студентите от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Как бъдещите специалисти виждат възможните решения:
"Със сигурност архитектурата е специфична, но тъне в разруха. Има потенциал. Окаяното състояние на сградите, особено в главната улица прави изключително голямо впечатление и то недобро. Има много решения – например настаняване на студенти в сградите паметници на културата, за да ги оживят, както се прави по други места в Европа, защото местните не искат да живеят в тази част на града.
Има няколко предизвикателства, не проблеми за стария град. Има пренаселване на старата част и въпреки това обезлюдяването на старите сгради, което засяга пряко културното наследство. Нашите решения са базирани на системи от сгради културно наследство и обществените пространства към тях, например сградата на старата община пред Царевец. Можем да предложим решения каква да бъде функцията на сградата, не можем да направим нищо за частния собственик, освен да му предложим решение.
Предлагаме за бизнесите решение с рекламни елементи - как да се поставят, така че да не нарушават външния вид на сградата. За местните даваме идеи относно енергоефективност на сградите, подобряване на качеството на живот, до колкото сме запознати, защото не сме местни“.
Един милион туристи годишно посещават Велико Търново и това отрежда на старопрестолния град националното първенство в областта на културния туризъм. Но туризмът не е само посещения на Царевец и Трапезица, на музеи, църкви, манастири и фестивали. За да усетиш духа на един град, трябва да се разходиш по неговите улици. Това туристите във Велико Търново правят не в жилищните квартали, а в стария град, който бавно и полека се превзема от разрухата и опустяването. Туристите са влюбени във Велико Търново, но не и в неговите руини.
„Тези улици, които са старинни и би трябвало да запазят малко повече духа на стария български град, навяват леко тъжна атмосфера заради затворените магазини. Собствениците, много от тях, нямат възможността да реставрират сградите си, а би било грехота един град като Велико Търново, което е перла на България, да остане нереставрирано, както би трябвало да бъде.
Обичам и харесвам Търново, но смятам, че могат да се заделят пари, би трябвало да се реставрира и да заживее както ходим по старите градове, където по Европа са се запазили.
Смятам, че това е недопустимо – сгради, които са направени преди 300-400 години, само поради липса на средства, било то от държавата, от общината или от неразбирателство между собствениците, да се рушат. Търново трябва да е една от запазените марки на България".
Това коментират туристите, а думите им са сол в раната на местните хора в стария град.
"Да ви кажа колко души живеят от паметника на Велчова завера до паметника на Стамболов – 17. Няма хора. Къщите надолу се изкупиха предимно от англичани. Поживяха няколко години и тях ги няма. Минават туристите, но те са за един ден, гледат, снимат руините насреща и си заминават". Това е болката на Юлияна Йосифова, която има къща и малка бакалия на ул. "Стефан Стамболов".
Въпросът при възстановяването на сградите не опира само до пари, защото те са със статут на паметници на културата, смята скулпторът Деан Иванов, който също живее и работи в стария град:
"Специално в Стария град разрешителният режим е много труден, много бавен. Ако трябва да е по легален, по нормален начин, просто почти е невъзможно, много бюрокрация. Параграф 22 се получава. Стените падат, къщите падат, но не може да ги пипаш, защото са ансамбъл или друга форма резерват. Естествено, не на последно място е желанието на тези хора, които обитават, живеят в тези жилища или са техни собственици, да ги ремонтират, да ги направят. Но по-голяма част от собствениците не живеят в Търново и изобщо не ги вълнува тази работа."
Според Закона за културното наследство физическите лица, които не стопанисват добре имотите си, подлежат на глоба от 3 до 10 хиляди лева, санкцията за фирмите е до 30 000 лева. Засега в старопрестолния град глобени няма.