В Античността куклите са били свързани с много езически ритуали, но особена популярност придобиват в епохата на елинизма. През този период в Елада навлизат източни и азиатски влияния, и именно от Далечния Изток са пренесени елементи на кукленото изкуство, което се е радвало на изключителна популярност в Индия. Елинският куклен театър пресъздава отношенията между боговете, както и между боговете и хората.
Истинското развитие на кукления театър обаче идва през Средновековието. Появяват се кукли, които взаимодействат със своите водачи – кукловодите. Именно тези два типа куклен театър – религиозен и народен – са в основата на съвременния куклен театър.
Куклената актриса Надежда Георгиева ни разказва за спецификите на това изкуство и за неговото развитие по случай Международния ден на кукления театър.
Тази година тя бе номинирана за наградата "Сивина" за ролите ѝ на: Мая, буквата "О" и Петьо в спектакъла "Небивалици с букви" на Столичния куклен театър. Наградата е учредена през 2009 г. на името на Сивина Сивинова – една от най-ярките млади актриси в Столичния куклен театър. Призът поощрява младите актьори в кукленото изкуство, като се присъжда за дебют или една от първите три изяви на професионална сцена.
