България е без Национална геоложка служба и без модерни знания за това какво имаме като критични и стратегически суровини.
Това каза пред БНР геологът доц. Невен Георгиев, като уточни, че във времето са се променили суровините, които се определят като критични и стратегически, в зависимост от това икономиката от какво има нужда :
"Преди 30 години са били едни, сега - други. В Средновековието дори солта е била стратегическа суровина и за нея са се водили дори войни. Моментното състояние на икономика определя кои суровини са критични и стратегически - икономиката и индустрията от какво имат нужда. В момента има нужда от много мед, от много литий, знаете защо - заради т.нар. зелен преход. Преди 30 години за литий никой не говореше, преди 40 години пък цената на медта беше много, много ниска. А в момента световният дефицит на мед е оценен на между половин и един милион тона годишно. Дори и с рециклиране това не може да се постигне, а няма и нови големи находища на мед".
Знанията ни са неща, които са били проучвани и търсени до около 90-те години на 20 век, подчерта той и добави, че след това сериозни проучвания не са правени, освен проучвания на парче от частни фирми:
"Има една чуждестранна фирма, която прави най-адекватните проучвания в България въпреки хилядите спънки. Няма да ѝ казвам името".
Много малко знаем за това, което влиза в списъка на стратегическите и критични суровини на ЕС, коментира доц. Георгиев.
Според него в България има потенциал да бъдат открити титан и мед, злато, волфрам и пр.
Той припомни, че през 2003-2004 г. е била приватизирана Националната геоложка служба (НГС) и България е останала единствената страна в Европа без такава служба.
"Има и друг аспект на необходимостта от НГС. Тези служби по света се занимават с оценка на геоложкия риск - свлачища, срутища, изследват се земетръсни разломи. Третият аспект, който е много важен и го правят всички геоложки служби по света, това е геоложки изследвания, които прави държавата, на абсолютно всички големи стратегически и значими за държавата инфраструктурни проекти - тунели, площади, площадки за ядрени електроцентрали. От 30 години с това нещо се занимават 2-3 частни фирми", обясни доц. Невен Георгиев.
Ресорното министерство, което държи базата данни за подземни богатства и отдаването на концесионни и лицензионни площи, е Министерството на енергетиката, в което има дирекция за подземни богатства, а в нея има отдел НГС, посочи той и определи това като неработещо звено, което нищо не картира:
"Никъде по света тези служби не са отдел в дирекция на министерство! Обикновено са самостоятелни агенции или почти автономни служби, които разполагат със собствен бюджет и персонал".
Интервюто на Снежана Иванова с доц. Невен Георгиев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.