Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Страните от Европейския съюз обсъждат възможността за възстановяване на задължителната военна служба поради предполагаемата "заплаха от Русия" и несигурността относно подкрепата на САЩ, съобщи наскоро Франс прес.
Това означава, че казармата, с която България се раздели през 2007 г., може да се върне под някаква форма и да обхване част от младите българи, ако предложението бъде възприето от обществото и гласувано в Народното събрание.
"Не съм привърженик на задължителната военна служба, а на въвеждането на военна подготовка в структури, ангажирани със сигурността на страната (от оръжейната индустрия, в МВР и охранителни фирми), както и някои категории със съответни граждански специалности", беше категоричен пред БНР-Радио София Ангел Найденов, бивш военен министър.
Той припомни, че предложение за връщане на казармата е имало и по-рано. Например през 2016 г. от ВМРО. След проведени дебати идеята е отхвърлена.
Как е в Европа? В балтийските и скандинавските страни, както и съседите - Гърция и Турция – или връщат казармата, или не са я премахвали. В Хърватия я възстановиха, но трае само 2 месеца. В Сърбия казармата е 75 дни. Моделът в Швеция: под задължението да се върнат на военна служба попадат 5-10% от младежите по преценка въз основа на регистрациите. Продължителността там е 4 месеца.
Найденов изтъкна, че преди да се отваря дума за връщане на военната служба у нас, първо трябва да се реши проблемът с некомплекта в българската армия.
След последната актуализация на възнагражденията военната служба стана конкурентна и привлекателна и за едно място кандидатите вече между 3-ма и 5-има.
В момента у нас за отбрана се отделят 2,09% от БВП. Амбицията е от следващата година средствата да са 2,5% от БВП и с малки стъпки към 2030 г. да стигнат 3%. В Европа и сега има страни, които отделят повече, напр. Полша.
Чуйте разговора на Невена Николова и Данаил Конов, както и:
