Българската младеж не е социално апатична или радикализирана, но пък е все по-несигурна по отношение на перспективите си в различни сфери на живота – това става ясно от проучване на младите хора в страната ни, което група изследователи проведоха с подкрепата на фондация "Фридрих Еберт", като част от европейско изследване в 11 държави от Югоизточна Европа.
По думите им, проучването на нагласите сред българите между 14 и 29-годишна възраст е изключително предизвикателство поради факта, че тази група от населението не е хомогенна, а съдържа две или три поколения, които нямат почти нищо общо помежду си. Въпреки това проведеното изследване сред 9 хиляди души очертава интересна картина:
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Ако има добра новина, то тя е, че българската младеж в значителна степен не е нито антидемократична, нито антиевропейска, нито е социално апатична или радикализирана, но съм длъжен да посоча някои тенденции във всички сфери, в които се реализира младия човек – обяснява политологът Борис Попиванов по време на пресконференция за представяне на данните от проучването. – Наблюдава се все по-голяма несигурност сред младите хора, които са все по-неуверени в перспективите в различни сфери, тенденция на по-засилен индивидуализъм за сметка на колективизма. Това важи и за нагласите им относно политическото представителство, предпочитайки индивидуални форми на участие, пред членство в политически партии или организации. На трето място е по-голямата недоверчивост и скептицизъм към всичко – както към институциите и дори към собственото поколение, към което принадлежат."
Съществува и тенденция към повече прагматизъм от гледна точка не толкова на дългосрочни кариерни или житейски пътища, колкото за намиране на работещи решения в конкретния момент. И още една любопитна тенденция – при младите се наблюдава повече спонтанност. Решенията се взимат в последния момент, като се оставят всички възможни врати отворени, което оставя на втори план изграждането на последователни житейски или кариерни планове.
Социологът Първан Симеонов обръща внимание на социалното отчуждаване, гетоизацията и неравният достъп до благосъстояние и качество на живот – все по-сериозни проблеми, с които младите българи се сблъскват в ежедневието си.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Наблюдаваме и продължаващо отлагане на момента, в който се раждат децата и се случва напускането на дома на родителите. Тревожното е, че един от факторите за отлагането им, е финансов. Бих искал да обърна внимание и на двудетния модел, който е заявен като предпочитан от 64% от анкетираните, но това мнение е по-скоро декларативно, докато практиката показва, че по-скоро има завръщане към еднодетния модел. Това са фактори, които отразяват измеренията на демографската ситуация, в която се намира страната."
Анкетираните над 9000 млади хора отговарят на редица въпроси, свързани с теми като образование, мобилност, нагласи за миграция, готовност за участие в граждански инициативи и доброволчество, нагласи спрямо изграждането на семейство и т. н. Младежта се променя – констатира социологът Стефан Георгиев.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"От 2019 година, когато беше публикуван докладът от предишно подобно изследване, сякаш са минали няколко исторически епохи на 5-та скорост – войни, пандемия и в контекста на българското изследване – поредица от правителства, гарнирани с политическа нестабилност. Можем да кажем, че имаме общ повишен интерес към политиката като тема, това обаче не означава, че младите гласуват по-често, напротив – скептични са, и една от причините е, че не виждат настоящият политически елит да защитава техния политически интерес – това е видимо от данните много ясно."
Сред проучваните въпроси е и отношението към хазарта – тема, която излиза все по-осезаемо на дневен ред, вследствие на заливащите ни рекламни послания на такава дейност. Там са констатирани обезпокоителни тенденции:
"Правя уговорката, че нямаше как да зададем директно такъв въпрос, защото си дадохме сметка, че голяма част от младежите няма да признаят, че упражняват такъв тип практики – пояснява Стефан Георгиев: – Затова ги питахме за техните връстници, така че въпросът звучи по следния начин – "приблизително какъв дял от ваши познати, връстници и приятели, редовно участват в някакъв вид хазарт?" Това, което виждаме като резултат е следното – 5% от респондентите казват "всички мои връстници и познати участват редовно в хазартни дейности", други 17 отговарят: "много голяма част от мои познати и връстници участват редовно в хазартни дейности". Ако механично транспонираме тези дялове от общия брой млади хора у нас, ще се окаже, че 170 – 190 хиляди младежи твърдят, че всички или голяма част от техните познати, участват в хазартни дейности. Тоест можем да кажем, че говорим за една масова практика."
Не по-малко притеснителна е и причината, която ги кара да се занимават с хазарт. "По този начин мога да печеля пари, вместо да си търся работа"– гласи най-честият отговор за мотивите им.
Изследователите са наясно, че около този социален проблем е намесен значителен финансов интерес, който обаче се нуждае от някакъв тип регулация. Каква да е тя, кой и как да я прилага, са въпроси, които все още нямат отговор.
