"През годините има такива единични екземпляри, които изплуват и много често това е свързано основно с подводни течения, т.е. рязката смяна на дълбоководни течения - били то от топло към студено или от студено към топло. И в много случаи тогава се обърква самата риба чисто физиологично и по тази причина тя губи ориентация и може да изплува", обясни доктор Радослава Бекова - главен асистент към Института по океанология към Българска академия на науките, с която се свързахме от екипа на "БНР-Проверка на факти", за да разберем малко повече за морските създания, предизвикали притеснения из социалните мрежи и у нас, и в чужбина.
"Естествено, друга причина може да бъде, да речем, някакво тектонско явление като изригване на подводен вулкан или земетресение - нещо подводно, което се е случило на големи дълбочини, което също може да обърка рибата. За мен лично е спекулация да се каже, че има Апокалипсис или че нещо трябва лошо задължителното да се случи", добави доктор Бекова по повод на появили се подобни онлайн коментари.
"С технологиите и с това, че ние започваме да изучаваме все повече дълбините на нашия океан, ни правят впечатление подобни неща. Считам, че това не е нещо, което може да притеснява, а напротив - ние трябва да ги наблюдаваме тези процеси. И за мен лично по-притеснителна е климатичната промяна, която започва да влияе именно на тези дълбоководни течения – една от причините по-скоро може би е тази, отколкото някаква друга сензационна или гръмка причина", каза още главният асистент в Института по океанология към БАН.
"Това явление беше абсолютно нормално. То се наблюдаваше често преди повече от 10 години и затова, примерно, рибарите изобщо не се учудиха на него. И по никакъв начин то не е някакво бедствие или да представлява някакъв предвестник на Апокалипсис или каквото и да е било друго", посочи доктор Радослава Бекова за рибите, забелязани край Несебър, които също породиха онлайн дискусии, както и интересни заглавия на статии за тях.
За "БНР-Проверка на факти" тя обясни и къде към днешна дата са тези рибите, както и разказа малко повече за тях като вид:
"Иларията или в случая платерина, които най-вероятно също са били част от това стадо, което е навлязло в акваторията на пристанището, спадат към морските кефали, т.е. те са много близки по вид. Характерното за тези видове е, че предпочитат по-топли води“, каза експертът към Института по океанология:
"Зимата те зимуват, т.е. изпадат в нещо като летаргия, зимен сън. Това е едно обичайно явление - особено в миналото, когато тези риби са навлизали за зимуване в нашите крайморски езера, когато те са имали свободен достъп, т.е. имали са канали, които са били отворени. И тъй като много от водите са се затопляли много по-лесно, отколкото близките крайбрежни зони, те са зимували в тези места и всъщност са правили точно такива характерни струпвания на много риба на едно място".
Какво се е променило спрямо преди?
"През последните 10 години имаме едно затопляне на морето, имаме едно откъсване на езерата и на устията на нашите черноморски реки и езера, което не предполага зимуването на тези видове риби. Затова ние не ги виждаме толкова често“, уточни доктор Радослава Бекова, както и напомни, че в края на месец февруари "имахме едно застудяване рязко, после се затопли и морето така и не успя да изстине много, примерно, както е било преди 10 години".
"В момента, в който започне да се затопля, тези риби мигрират към по-топли води. Имаме следване на температурата, т.е. при покачването на температурата рибите се събуждат, започват автоматично и чисто физиологично да преследват (условно казано) по-топлата вода, т.е. да се преместват, да се хранят отново и да развиват своите жизнени процеси, които са характерни, типични за тях", обясни още експертът.
Именно липсата на резки движение при рибите във водата тогава предизвика и коментари, че тя е умряла, както и че смъртта й е настъпила следствие от екологична катастрофа край нашите брегове.
"Абсолютна спекулация си беше! Просто така изглеждат“, изтъкна доктор Бекова, както и даде пример с други риби:
"В сладководните водоеми много често зимата, особено когато са много ниски температурите, в един язовир или в някое по-плитко езеро и като има замръзване, много от видовете изпадат в летаргия дори и без да замръзнат. Просто в зимния период, но там често се среща шаранови видове, таранки, бабушки, червеноперки, които зимуват – може някой път, когато се затопли времето през зимата под ледената покривка да се видят видове, които така са се скупчили и изглеждат като мъртви, но всъщност не са. Просто изключително бавни жизнени процеси текат. Това не означава, че са умрели. В морето това просто изглежда малко по-масово, малко по-страшно, но не е нещо необичайно".
Заради струпването на рибата в района на яхтеното пристанище "Марина-Несебър", в края на февруари Басейнова дирекция "Черноморски район" извърши съвместна проверка на място с представители на РИОСВ, "Регионална лаборатория - Бургас" и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), за която писаха и почти всички медии в страната, както и потърсиха коментар по темата от рибари, които успокоиха обществото, че няма нищо страшно.
За БНР от Министерство на околната среда и водите уточниха, че при оглед и обход в района по време на проверката е било потвърдено, че "има наличие на голямо количество струпана жива риба от вид илария, дребна платерина от семейство кефалови", както и че "не наблюдават мъртви екземпляри".
И доктор Радослава Бекова потвърди, че явление е "типично за по-топлолюбивите видове риба" от "семейство морски кефали, т.е. илария, платерина, морски кефал", т.е. "те по принцип се скупчват повече екземпляри на едно място, преследват по-топли води, но толкова характерно с такава масовост основно е при иларията", която е "по-дребен вид" риба.
Онлайн се появиха и друг тип коментари – според едни, че рибата бяга заради свръхпопулацията на делфини, а според други от корморани.
"Не, в никакъв случай! Не са изплашени от някакви птици или от някакъв друг хищник. То в случая при тях няма точно кой да бъде масов хищник и да ги яде. Просто това са си типични видове с типично поведение за зимен период, попаднали в пристанището, търсейки по-топли води и събуждайки се от зимен сън най-общо казано", подчерта главният асистент.
От МОСВ уточниха за БНР, че са били взети и проби от водата в района на пристанището край Несебър, в който са забелязани рибите, както и че тя е била "с естествен цвят, без мирис и без видимо замърсяване".
"При обхода на обследвания участък не са установени наземно изведени тръби, не е констатирано изтичане и заустване на отпадъчни води, и брегови източници на замърсяване", уточняват още от ведомството при запитване, направено от програма "Хоризонт" за проверката, установила струпване на рибни пасажи.
От екипа на "БНР-Проверка на факти" помолихме и доктор Радослава Бекова да обясни дали е възможно предвид промените на времето през пролетта отново да станем свидетели на подобно явление във водата:
"По нашето Черноморско крайбрежие се срещат до 132 вида риба, т.е. имаме мигриращи от Средиземно море, имаме и такива, които са типични представители. Но така, ако се разхождаме, основно пак ще бъдат от морските кефалови риби, но, да речем, и попчета може да се срещнат, и някакъв друг вид мигрираща риба, но по този начин в летаргичен вид основно са тези видовете“.
А къде са тези риби днес - някъде навътре в морето ли?
"Да, те се придържат към по-топлите течения, към по-топлите слоеве на самото море. Със сигурност ги има, да речем, във Варненско езеро, в Бургаския залив. Просто това са типични видове, които са разпространени масово по нашето Черноморие. Те се водят стопански ценен вид, но поради по-ниската си цена не са толкова апетитни или перспективни за рибари, добави доктор Радослава Бекова – главен асистент към Института по океанология към Българската акадамия на науките.
Цялото интервю с нея може да чуете в звуковия файл.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Промените в климата през последните години са сред причините Черно море да се затопли, което да доведе и до промяна в зимуването на някои видове риби. ПОДВЕЖДАЩИ за хората по темата биват заглавия на материали в медиите, както и снимки, използвани в тях, за да илюстрират рибата, забелязана по Черноморието ни в края на месец февруари.
Това забелязват и потребители на социалните мрежи, сред чиито коментари по темата има и НЕВЕРНИ твърдения - най-често за причините за струпването на рибните пасажи край Несебър. ВЯРНА е обаче голяма част от информацията, публикувана в редица онлайн издания и особено в тези, потърсили за коментар местни хора, рибари и експерти.
Впечатление прави, че са посочени проверките на място, извършени от МОСВ, ИАРА, БДЧР и БЛ-Бургас, но не и конкретните резултати от тях.
МАНИПУЛАТИВНИ са голяма част от онлайн коментарите, свързани с появата на рибите от семейство кефалови, макар често те да са изпълнени с ирония. Подобна тенденция се наблюдава и при изписаното от потребители под публикациите в социалните мрежи на наши медии, свързани с изплуването на дълбоководни риби като "Гигантската“ риба- гребло или т.нар. "Черна риба дявол на Джонсън", която на места също е представена с неправилна снимка, както и грешно преведена и изписана. Според учени появите на тези риби са свързани с промените в подводните течения, настъпващи също заради измененията в климата по света.
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg. Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck