Доналд Тръмп и Владимир Путин проведоха през седмицата телефонен разговор, очакван от мнозина с наивната надежда за скорошен мир в Източна Европа.
Оказа се, че дори обявеното частично примирие - с прекратяване на ударите по енергийни обекти в Русия и Украйна - е все още несигурно и условията му тепърва ще се уточняват в паралелни руско-американски и украинско-американски преговори в Саудитска Арабия.
Съдържанието на този "чутовен" разговор (по ироничния израз на германския военен министър Борис Писториус) остава забулено от разнобоя в интерпретациите на Кремъл и Белия дом. Не става ясно кои точно обекти могат да бъдат пощадени при едно частично примирие и дали Тръмп и Путин са обсъждали, или не евентуално ново спиране на американската помощ за Украйна.
Засега Путин отбива деликатния натиск да спре армиите си, но ако продължава този курс, сблъсъкът му с Тръмп ще е неизбежен, предрича Дмитрий Орешкин, руски политолог и преподавател в Свободния университет в Рига.
- Как оценявате резултатите от телефонния разговор между президентите Путин и Тръмп?
- Не мисля, че можехме да се надяваме на нещо сериозно след един телефонен разговор. Струва ми се важно, че разговорът се състоя и за това беше съобщено публично. С този разговор процесът започва, а не приключва. Беше ясно, че в най-добрия случай примирието ще започне след няколко седмици. Друг е въпросът, че това можеше да стане и по-рано в знак на добра воля и като демонстрация на взаимно доверие. Не стана и не може да стане, защото вече виждаме, че официално са установени разногласия между Путин и Тръмп.
Според версията на Тръмп е било съгласувано спиране на ударите над енергийните обекти и инфраструктурата. Има се предвид транспортната инфраструктура - мостове, пътища, железопътни гари и пр. В Путиновата версия за същия разговор, договореностите засягат само енергийната инфраструктура - петролни рафинерии, електростанции и т.н. Путин смята, че е в правото си да нанася удари по мостовете. Това е точка първа.
Точка втора. Отново виждаме разминаване между Тръмп и Путин. Путин казва, че е било постигнато споразумение за това, че предварително условие за прекратяване на бойните действия е спирането на оръжейните доставки за Украйна. Путин публикува своята версия за разговора с Тръмп почти денонощие преди американската страна. Това е важно в дипломацията, защото този, който първи публикува, задава това, което се нарича дискурсивно поле. Путин зададе това поле. Първо, администрацията на Тръмп изчака няколко часа и помисли какво да отговори. Второ, отговори много по-кратко и сдържано в сравнение с Путин. И трето, опроверга Путин.
- Някои наблюдатели обръщат внимание на факта, че и Владимир Путин, и Доналд Тръмп, меко казано, не винаги казват истината? Кой не казва истината в конкретния случай?
- Мисля, че в дадената ситуация, меко казано, както се изразихте, Путин дезинформира обществеността. Тръмп, разбира се, също е бил хващан да го прави нееднократно - когато каза, че рейтингът на Зеленски е 4%, че Зеленски е диктатор, а след това изрази учудване, че изобщо е казал такова нещо. Когато спомена, че в Курска област са обкръжени 10 000 украински военнослужещи. После изведнъж започна да говори за 2500 украински военнослужещи. Тези данни бяха опровергани от украинската страна и изглежда не са верни. Източникът им е обкръжението на Путин. Защо Тръмп вярва на тези хора е много сложен въпрос. Шампион или лидер в състезанието по лъжи, разбира се, е Владимир Владимирович Путин. Даже в сравнение с Тръмп, който също е майстор в това изкуство.
- Вече се чуха мнения, че Путин е надхитрил Тръмп. Съгласен ли сте с това?
- Може да се каже, разбира се, че Путин е надхитрил Тръмп, но не в това е въпросът. Това е въпрос на субективна оценка. Работата е там, че за да не се изложи и за да запази репутацията си на човек, чието мнение има значение, на Тръмп ще му се наложи да търси някакви начини за натиск върху руския президент - нещо, което не му се иска. Той многократно обяви, че ще се разбере с Путин с добро, защото Путин го уважава.
Тук има нещо много по-опасно. И Тръмп, и Путин дълбоко и искрено презират международните споразумения. Те вярват в силата. В този смисъл и двамата са лидери от вождистки тип и много си приличат. И не се притесняват да нарушават писаните и неписаните правила на играта.
Засега Тръмп използва спрямо Путин само морковчета. Рано или късно обаче ще му се наложи да прибегне и до тоягата. Колкото и да са внимателни един към друг, рано или късно Путин и Тръмп ще трябва да решават конкретни въпроси: къде ще минава границата, какви войски ще има там, при какви условия ще се изтеглят и кой ще контролира този процес. Този разговор няма да се води по правилата на дипломатическото изкуство, а ще зависи от грубата сила.
- Ще се възползва ли Владимир Путин от шанса да прекрати войната срещу Украйна, или ще предпочете да воюва до пълна победа?
- Мисля, че той би искал да победи. Мисля, че разчиташе на малка победоносна война, при която нанася удари по украинската армия от изток, север и юг, прави десант в Гостомел, за няколко дни или седмици превзема Киев, провежда това, което нарича "денацификация" и демилитаризация, установява марионетно правителство, което защитава интересите на Русия, а не на Украйна, и накрая включва Украйна в състава на Руската федерация.
Това много прилича на начина, по който другарят Сталин действа през 1939 г. спрямо Финландия. След присъединяването на Западна Украйна през същата тази година населението на Съветския съюз е 200 милиона, а това на Финландия - три и половина милиона. Финландия се държи три месеца и на Сталин му се налага да сключи споразумение, въпреки че първоначално е искал да направи цяла Финландия социалистическа и да постави другаря Ото Куусинен начело на правителство, което вече е било сформирано.
Сталин е водил завоевателна война, наричайки я "законна защита на социалистическите постижения на народното правителство на Финландия". В хода на тримесечните боеве финландската страна губи 22 хиляди души, а съветската - около 130 хиляди. Появява се сериозната заплаха Великобритания и Франция да се включат във войната на страната на Финландия. Тогава обявяват, че няма никакво финландско народно правителство, а целта била да се премести границата на запад от люлката на революцията Ленинград. Преместили са границата на няколко десетки километра, отцепили са 10-12% от територията на Финландия и са обявили победа.
През април 1940 г. Сталин заявява: "Финландците паднаха на колене, ние отстъпихме, войната приключи". Сега е същото. Украинците паднаха на колене, Америка също падна на колене, а ние спираме там, докъдето сме стигнали, като израз на добра воля. На Путин ще му е много трудно да обясни какво следва по-нататък, тъй като тържествено в конституцията бяха вписани като субекти на Руската федерация украинските Запорожка и Херсонска област, които той все още не е завоювал. Зеленски не възнамерява да му ги отстъпва. Изглежда, че Тръмп също не възнамерява да му ги дава. По-скоро Тръмп ще поиска войната да спре там, където минава линията на разделение в момента.
Ясно е, че никой вече не говори за Одеса или за сухопътен коридор до Приднестровието, но Путин трябваше да вземе поне включените в конституцията територии. Не му достигат обаче необходимите ресурси - икономически, военни, демографски и дипломатически. Затова преди половин година казах и сега повтарям, че войната се задъхва не защото има някаква договорка или предателство, а защото се изчерпват ресурсите и на двете страни.
Има още един важен фактор, за който никой не говори, въпреки че ми се струва очевиден. След преговорите между Тръмп и Путин, които бяха раздухани от руските медии като голям успех на Владимир Путин, по парадоксален начин рязко спадна интересът към това, което може да се нарече мобилизационна реторика. Z-патриотите започнаха да се оплакват, че рязко са намалели даренията, които получават. Хората не смятат за необходимо за отделят от скромните си доходи средства в подкрепа на воините, защитаващи родината.
Второ, социолозите са констатирали двойно увеличение на симпатиите към Съединените щати. Трето, от Кремъл започват да ограничават прекалено агресивната патриотична реторика. Патриотите искаха да стигнат до Лвов, а още по-добре до Ла Манша. Сега им налагат строг контрол и ги лишават от финансиране. Така че има обективни- чисто материални ограничения и косвени признаци от структурите около Кремъл, които показват, че Русия е уморена от войната. Може би не чак толкова, колкото Украйна, но все пак много уморена.
